Ирекската представителка проявяваше видима нервност. По челото под червената й коса лъщеше пот.
— Боях се от този ден.
Базил отиде при шкафа до мокрия бар и извади купчина тънки филмоплочи, всяка с червена лентичка, която означаваше, че са секретни. Можеше да ги отвори с отпечатъка от палеца си само човекът, за когото бяха кодирани.
— Ханзата се нуждае от забележителен млад владетел, който да замени стария крал и около когото да се сплоти народът. — Базил сниши глас. — И всички знаем, че нито едно от истинските деца на краля от куртизанките му не е подходящо за нашите цели.
Подобно на древните монарси на Мароко или китайските императори, семейството и личният живот на Фредерик грижливо се пазеха скрити зад стените на прекрасния му дворец. Всъщност кралят нямаше законни наследници. Ала Ханзата можеше да пренапише историята, когато пожелаеше.
— Това се е случвало пет пъти в миналото, макар и не през последните десетилетия. Струва ми се, че в момента нямаме по-важна задача. — Той раздаде филмоплочите и всеки пратеник активира своята с отпечатъка на палеца си. Появи се серия от кадри, представящи младежи в спонтанни пози. Очевидно не бяха знаели, че ги наблюдават.
— Това са пълните досиета на нашите кандидати. Те съдържат шпионски записи, снимки и информационни резюмета за всеки младеж, събирани през годините. Нашите агенти постоянно търсят подходящи обучаеми за принцове. Това са кандидатите, които избра господин Пелидор, най-добрите младежи, които могат да ни помогнат да изпълним предопределението на Ханзата.
Базил повика представителите при най-голямата кристална маса и те поставиха филмоплочите си една до друга, за да могат да сравняват записките си и да обсъждат възможностите. Часове наред проучваха записите и снимките, спориха и дискутираха. Отне по-малко време, отколкото се бе опасявал Базил, и на светлината на медния залез той даде решителния си глас.
Председателят докосна с показалец снимката на тъмнокос младеж. Той беше високо интелигентен, приятен, гласът му бе хипнотичен. И Базил се надяваше, че ще може лично да оформи характера му.
— Този кандидат има най-голям потенциал — заяви Венцеслас. — Като имаме предвид миналото и общественото му положение, той няма да липсва на никого. И най-важното — дори прилича на крал Фредерик на младини.
18.
Реймънд Агуера
В малък апартамент на осемнадесетия етаж в един жилищен блок далеч от личните покои на председателя в държавната сграда на Ханзата, Реймънд Агуера търсеше нещо за ядене.
Почесваше се по тъмната коса и зяпаше в шкафовете и хладилника. Щеше да се наложи да прибегне до най-дивото си въображение, за да приготви от това, което имаше в тях, вечеря за себе си и семейството си.
Лавиците бяха задръстени с кутийки, играчки, електронни джаджи втора ръка, самоделни ръкавици за горещи тенджери и запазени за спомен разпечатки. Колкото и да чистеше и подреждаше, не можеше да придаде на тясното апартаментче по-организиран вид. Двете най-малки братчета на Реймънд, деветгодишният Карлос и шестгодишният Майкъл, се гонеха, като се правеха на чудовища, после се строполиха на пода в кухнята и се закикотиха.
Реймънд игриво ги избута с крак настрани.
— Ако заради вас разсипя храната, ще я ядете от пода.
— Така може да е по-вкусна — изкиска се Карлос и се опита да избегне светкавичния ритник на брат си, който го улучи по кльощавия задник.
Майка им си почиваше на фотьойла в дневната и с половин око гледаше някаква забавна програма, която не й доставяше никакво удоволствие. Дългогодишният опит й позволяваше да не обръща внимание на боричкащите се хлапета. До нея десетгодишният Рори мърмореше, че го карали да си пише домашното, докато по-малките му братя можели да си играят.
Реймънд изпита угризение, че праща шумните момчета в другата стая, където можеха да смутят майка им. Рита Агуера цял ден бе работила и щеше да стане много преди разсъмване, за да отиде на втората си работа. Тя не толкова сядаше на удобния си фотьойл, колкото се строполяваше и потъваше в него. Реймънд не се съмняваше, че докато приготви вечерята, майка му вече ще е заспала, освен ако преди да се прибере вкъщи не е изпила прекалено много.
Над входната врата висеше разпятие и няколко стари сухи палмови клонки от миналата Цветница. Рита всяка седмица ходеше на черква, макар че понякога гледаше и службите на официалната Църква на единството, които й се струваха скучни и безчувствени. Брадатият, облечен в пищни одежди архиотец трябваше да е безпристрастен говорител на всички вероизповедания, както бяха определили обединените представители на световните религии, ала на Рита й се струваше, че старата Католическа църква е много по-набожна.