Трябваше да намери Бенето. Естара забърза обратно. Знаеше, че брат й сади нови фиданки на една от слънчевите полянки. Завари го да работи на сянка, заобиколен от саксии с плодородна почва.
Бенето погледна сестра си с усмивка, която винаги стопляше сърцето й. Знаците на успехите му, татуировки и символи на зеленото жречество, придаваха на лицето му тотемен вид. Тя си помисли, че брат й е много красив. Подозираше, че скоро ще си избере партньорка — навярно също зелена жрица, макар че това не бе задължително.
Бенето приклекна и отново насочи вниманието си към дръвчетата. Нежно погали клонките, сякаш за да се извини, че ги отрязва от дървото-майка.
— Тези четири са предвидени за Дремен, където е студено и влажно, но няма много слънце — поясни брат й. — Макар че на планетата няма постоянен зелен жрец, ще посадим горичка за телевръзка.
Бенето посочи други фиданки.
— Ей онези двете ще ги присадим и ще ги качим на търговски кораби, въпреки че впоследствие ще пораснат и ще се наложи пак да ги пресаждаме. Тогава ще ги попитаме къде искат да идат. — Младият мъж най-после забеляза, че сестра му се е задъхала от вълнение. — Добре, какво ми носиш днес, сестричке? Ново насекомо ли? Непознат плод? Или цвете с аромат, от който ще кихна?
— Прекалено голям е, за да го донеса, Бенето. — Тя си пое дъх и му разказа за спящия червеен кошер. — Толкова е голям, че ще стигне най-малко за десет семейства! Повече от година ни трябва ново жилище.
— Наистина — потвърди той. — Забележително откритие и отлична поличба. Сигурен съм, че майка и татко ще те похвалят. — Естара свъси вежди и Бенето се засмя. — Това е ценна находка, Естара. Кога предполагаш, че ще се излюпи?
— След две седмици, струва ми се. Най-много три. Сигурно горе-долу по времето, когато Рейналд се завърне от пътешествието си.
— Обичаш да обикаляш и да откриваш тайните на гората, нали? Отбележи мястото и наблюдавай развитието на кошера. — Бенето сложи топлата си ръка на рамото й. — През следващите дни световната гора може би ще има много важни задачи за нас зелените жреци, но ти обещавам, че ще дойда да гледам излюпването заедно с теб.
22.
Маргарет Коликос
Рейндик Ко зовеше Маргарет като древна книга, пълна с тайни, книга, която чакаше да я разтворят. Пустинята изобилстваше на убити багри, кафяви и охрави, тъмножълти и ръждивочервени тонове. Имаше много за гледане и проучване, ала преди да започнат трябваше да установят лагера си.
Тя огледа тайнствената пустош. Бяха избрали обект край най-очевидния кликиски призрачен град, въпреки че в дълбоките каньони и по скалистите склонове можеше да има безброй други селища.
Луис избърса потното си чело, наведе се и я целуна по бузата.
— Били сме и на по-ужасни планети, мила.
Председателят Венцеслас им бе позволил да изберат, който свят искат и те бяха решили да проучат тази изоставена планета. Скалите се издигаха като тайнствени паметници под огненооранжевото небе. Потоци втвърдена лава нарушаваха монотонността на пресъхналите езера, които блестяха като огледални миражи. Сухи дерета пресичаха пейзажа там, където бе останал само спомен за някога текла вода.
— Усещам го — отвърна тя. — Убедена съм, че ще открием нещо. Даже кликиските роботи като че ли мислят така.
— О, няма да споря с теб. — На набръчканото от работата на открито лице на Луис светна момчешка усмивка. — През всички тия години толкова пъти си ми повтаряла: „Нали ти казвах!“, че ще се доверя на инстинкта ти. — Той изпитателно изгледа жена си. — Няма да разберем, докато не се захванем за работа, мила.
Дрънчене на метал наруши тишината — зеленият жрец Аркас беше задействал простото хидравлично устройство. Стандартната свределна помпа впи бронираните си зъби в земята в търсене на подпочвена вода. После Аркас нагласи панелите на слънчевата батерия, която щеше да осигури енергия за лагерното осветление, готварските печки, комуникационните системи, а също за модулната им лаборатория и компютрите им.
Новозакупеното обслужващо компи ДД сръчно му помагаше, макар че зеленият жрец изглеждаше малко смутен от присъствието на дребния андроид. Според Маргарет сдържаният Аркас едва ли негодуваше против високия до гърдите му спътник, но явно предпочиташе усамотението.
Екипът на семейство Коликос не си позволяваше екстравагантности. Маргарет и Луис съставиха план за базовия си лагер и издигнаха постройки с алуминиеви покриви и полимерни стени. Маргарет с радост изпълняваше досадните задачи. Беше щастлива, че отново е на разкопки.