Свързочникът продължаваше да праща съобщения до колониалния град. Обезсърчен, офицерът погледна към Кори’нх, който подчертано кимна към тал Аро’нх, за да покаже, че първо трябва да докладва на заместник-командира.
— След многократни опити, тал, не успяхме да се свържем с губернатора на Крена.
— Губернаторът на Крена е умрял от болестта — каза Кори’нх. Магът-император вече бе усетил смъртта на сина си. — Ще трябва да изпълним операцията въз основа на нашия план.
— Да, според нашия план — повтори тал Аро’нх, като че ли се опитваше да се успокои.
Първите лъскави катери се спуснаха към единствения град на Крена. Живеещите в колективи илдирийци не искаха да се разпростират надалеч едни от други. Групи заселници работеха на нивите и осигуряваха храна за колонията, но всяка вечер се връщаха в града, където намираха утеха в общия тизм. Сега обаче много колонисти бяха умрели и тизмът беше отслабнал. Броят на населението не бе достатъчен, за да поддържат истинска връзка. Оцелелите бяха съкрушени, изолирани… ужасени.
Гърдите на Кори’нх се свиха от страха, който излъчваха оцелелите колонисти.
— Трябва да побързаме, тал Аро’нх — каза той от командния център. — Те са живи… и сами.
Разузнавателните катери се върнаха и пратиха образи, за да покажат на транспортните кораби къде да кацнат. Няколко транспорта бяха приспособени за карантинните условия и процедурите по стерилизирането.
Кори’нх разгледа картините от колониалния град. Много сгради вече бяха изоставени или опожарени. Оцелелите се бяха затворили заедно в постройки със заковани врати и прозорци — идеална рецепта за разпространяване на заразата. Жертвите първо изгубваха зрението си и умираха в ужасен мрак — анатема за илдирийците, чиято раса беше еволюирала под постоянната светлина на седемте слънца. Дори плещестите воини изглеждаха неспокойни от перспективата да се сблъскат с болестта. Смъртта бе едно, но мракът и слепотата бяха много по-страшни.
— Не губете време да спасявате вещи — посъветва той тала. — Трябва окончателно да изоставим Крена. Магът-император вече смята цялото селище за изгубено. Колкото може по-бързо евакуирайте оцелелите преди болестта да е взела нови жертви.
Тал Аро’нх прие предложението на адара за заповед и предаде думите му на кохортата.
От удобния си команден център адар Кори’нх се замисли как ще драматизират събитието в новите версии на постоянно растящата Сага за седемте слънца. Как щяха да отразят неговата роля? Не искаше да седи спокойно и да гледа отвисоко. Той рязко се изправи от командното си кресло.
— Лично ще придружа една от групите до повърхността, тал Аро’нх.
Старият заместник-командир уплашено се обърна към него.
— Това… не е според плана, адаре — и не е разумно. Войниците винаги са изложени на опасност.
— Ако не сме взели достатъчно предпазни мерки, не бива да пращаме войниците си там. — Кори’нх тръгна към люка. — А щом операцията е достатъчно безопасна за нашите войници, мисля, че е напълно безопасна и за мен. Лично ще се спусна на Крена, тъй като магът-император ще иска доклад от очевидец. — И само с активно участие щяха да го запомнят като нещо повече от човек, който спокойно е наблюдавал как безименните му войници изпълняват опасната задача.
Кори’нх си намери място на двадесет и шестия транспортен кораб. Простите войници бяха впечатлени, че високопоставеният адар тръгва с тях, макар някои да изглеждаха уплашени, че прекрачва границите на обичайната си роля.
Илдирийските спасители носеха тънки противозаразни костюми и здрави мембрани, покриващи мускулестите им тела, за да ги предпазят от болестотворните организми. Адар Кори’нх също облече костюм, нагласи мембраната и я опъна върху кожата си. Полимерният филм издаде мляскащ звук, след което адарът вдиша стерилизирания от пропускливия пласт въздух. Той скръсти ръце и се изправи до люка, готов да слезе заедно с войниците си в пострадалата колония.
Десетките спасителни кораби кацаха на главния градски площад. Измъчените оцелели ги зяпаха смаяно и облекчено. Кори’нх усещаше във въздуха болката и ужаса им. Когато бе умрял губернаторът им, те бяха изгубили всякаква пряка телепатична връзка с мага-император. Колонията на Крена беше като ампутиран крайник, който бавно помръдваше и кръвта му изтичаше.
Заселниците колебливо се приближиха. Войниците усещаха излъчваната от тях мъка и страх.