Колонистите бяха събрали мъртвите и ги бяха изгорили на грамадни клади по улиците, сякаш с надеждата пламъците да отнесат душите им от смъртния мрак на по-светло място. Кори’нх видя саждите, пепелта и овъглените кости. Някои сгради бяха използвани като болници и после също бяха опожарени заедно с труповете на жертвите.
— Оставете всичко! — извика той през защитната мембрана. — Може да отнесете заразата на Илдира. Вземете само живота си и се смятайте за щастливци.
Ако зависеше от него, щеше да изпари всяка следа от колониалния град. Магът-император вече се беше договорил с Теранския ханзейски съюз за тази планета и Кори’нх не искаше да остави нищо на паразитите. Тъй като човешката физиология се различаваше от илдирийската биохимия, болестотворният организъм едва ли щеше да им въздейства така, както покосяваше илдирийците — или поне така се надяваха земляните. Човешките медици и учени бяха готови да започнат проучванията си и нямаха търпение да се нанесат на вече опитомената планета. Този безсрамен опортюнизъм пред лицето на илдирийската трагедия смущаваше адара.
Кори’нх остана на Крена до края на деня, докато хилядите колонисти се качваха на транспортните кораби. Бежанците щяха да останат под карантина зад сдържащи полета. Макар и разделени със стерилни прегради, оцелелите щяха да усещат успокояващото присъствие на други илдирийци. Дебелите кухи стени не можеха да спрат тизма.
Докато пилотът извеждаше последния транспортен кораб в орбита, Кори’нх гледаше надолу към опустялата колония. Ефикасно бяха изпълнили операцията и този успех щеше да му донесе похвала.
Докато корабите се събираха в орбита, адарът видя, че към Крена вече се приближават терански изследователски съдове, готови светкавично да заграбят изоставената колония.
Той се намръщи, както винаги неспособен да разбере защо човеците толкова бързат, защо са им нужни толкова много земи и богатства. Просто за да ги притежават, ли?
После равнодушно измърмори благословията си и им остави това място на смърт, самота и нещастие.
24.
Базил Венцеслас
Орденът за славна служба блестеше в обсипаната с пръстени ръка на стария крал Фредерик като звезда, готова да се превърне в нова.
Както обикновено, Базил Венцеслас следеше церемонията иззад кулисите. Крачеше из кабинета си и гледаше екрана, на който виждаше всичко, от краля до тълпите на парадния площад. Тук, в спокойно усамотение, председателят можеше да си води мислени бележки. Беше дал на помощниците на Фредерик достатъчно подробни инструкции и очакваше всичко да мине като по ноти.
Генерал Кърт Ланиан от земните въоръжени сили стоеше под светлините на парадния площад точно на определеното си място. В пълната си парадна униформа изглеждаше едновременно внушително и неловко. За разлика от Базил, в такива моменти командващият на ЗВС нямаше друг избор, освен да е публична личност.
Когато заглъхна последният взрив на аплодисменти, Фредерик вдигна високо медала за славна служба като древния крал Артур, готвещ се да посвети някой всеотдаен рицар. Камерите улавяха всяко движение от всички ъгли. Записите щяха да бъдат разпратени из колониите на Ханзата, за да покажат церемониалното великолепие, което бе ежедневие в Двореца на шепота.
Старият крал беше увит в дрехите си като в пъстър пашкул, но широките ръкави висяха и разкриваха тънките му като пръчки ръце. Лицето му бе изпито и се виждаше, че са му сложили прекалено много грим, който му придаваше призрачен вид. Председателят се намръщи. Надяваше се, че никой друг няма да го забележи.
Ланиан стоеше мирно, със сведена глава.
— Генерал Кърт Лансън, повиках ви тук, за да приемете тази чест — изкънтя гласът на Фредерик. — Очевидната грешка в името накара Базил да потрепери. Лансън ли? Не можеше ли да запомни поне името на собствения си генерал?
Из множеството се разнесе кикот. Базил изскърца със зъби. Надяваше се, че грешката няма да привлече прекалено голямо внимание. Народът обичаше краля, ала Венцеслас мразеше Фредерик да проявява толкова явно възрастта си. Чаровното объркване беше само на една стъпка от старческото оглупяване. Никой в ханзейските светове не биваше да заподозре, че техният крал не е в състояние да управлява.
Фредерик изобщо не усети, че е сгафил.
— Вие сложихте край на набезите на злите космически пирати, предвождани от скитника Ранд Соренгаард. Вие успяхте в онова, в което други се провалиха. — Пръснатите из тълпата многобройни агенти на Базил нададоха оглушителен рев, който прекъсна изречението на краля и той като че ли се обърка.