Генерал Ланиан победоносно се бе завърнал на Земята с пленените корсарски кораби. Въпреки че те изглеждаха мръсни и очукани, ханзейските инженери бяха открили поразителни нововъведения. Космическите двигатели на Соренгаард бяха усъвършенствани до ефикасност, каквато не притежаваше нито един кораб в Ханзата. Какви тайни криеха скитниците?
Базил бе наредил да анализират и копират модификациите и да ги внедрят в корабите на ЗВС. След ремонтирането на военните кораби можеха с огромна печалба да продадат технологията на търговските. Председателят дори щеше да заяви, че ханзейските инженери сами са разработили нововъведенията.
Крал Фредерик продължаваше да дудне — четеше подготвената му реч, прожектирана върху ретината му.
— Земните въоръжени сили са длъжни да смазват беззаконието в Спиралния ръкав. Без закони нямаме цивилизация, а само анархия. А при моето управление няма да има анархия! — Отново овации. Базил с облекчение се отпусна на един от меките фотьойли. Кралят се справяше по-добре.
Фредерик окачи тежкия медал на врата на генерал Ланиан. Командващият на ЗВС бе получавал много отличия и всяко от тях го беше издигало в очите на публиката. Церемонии като тази спомагаха за повишаването на рейтинга на армията.
Базил Венцеслас почти не участваше в хедонистични удоволствия, макар че като по-млад бе опитвал от всичко. Много отдавна се беше отказал от пиенето, дрогата и пушенето, след като бе открил, че изпитва по-голяма наслада от успехите си. Единствено дете и свръхамбициозна личност, той се беше учил от родителите си — и от успехите, и от грешките им.
Майка му и баща му бяха важни ръководители в голяма търговска корпорация, търговци, разпространяващи извънредно търсени стоки сред заселените от хора планети. Баща му трупаше купища пари, за да може да купува вили и красиви неща за себе си, приятелите си и жена си. Майка му, от друга страна, беше по-емоционална личност от съпруга си. Никога не бе обичала богатството и властта си, а се беше страхувала, че всеки момент може да изгуби положението си. Никога не си позволяваше да се отпусне, докато бащата на Базил прахосваше голяма част от спечеленото.
Базил обединяваше най-доброто от характерите им. Като председател на Ханзата, той бе изключително самоуверен и знаеше как да постига велики неща. Ала не разхищаваше богатството си за имения и накити — насочваше енергията си другаде.
И сега крачеше из кабинета си на върха на ханзейската пирамида и гледаше през стъклените стени към куполите на Двореца на шепота, които отразяваха слънчевата светлина. На екраните крал Фредерик потупа генерал Ланиан по раменете и го накара да се обърне към аплодиращата публика. Овациите попречиха на мнозина да чуят думите на монарха, но Базил веднага забеляза повторната грешка.
— Благодаря на генерал Кърт Лансън! Най-великият ми генерал, човекът, когото смятам за свой личен приятел. — Тълпата заръкопляска. Базил чак се изчерви от срам. Генералът сведе глава и се престори, че не забелязва грешката на стария крал.
— Това вече е прекалено — промърмори председателят. — Не може да се търпи. — И махна на Франц Пелидор и неговата група лично избрани агенти.
Русокосият Пелидор изправи рамене, застана пред хората си и въпросително погледна председателя.
Замислен за най-добрия начин да осъществи плана си, Базил прокара показалец по горната си устна. После даде заповед на агентите.
— Вземете необходимите мерки. Трябва незабавно да започнем обучението на новоизбрания принц. Надявам се, че не сме закъснели.
— Разбирам, господине — отвърна Пелидор. Нито потръпна, нито се изчерви. Базил не очакваше от него друга реакция.
Замисли се за предишния кандидат-престолонаследник, принц Адам, който се беше оказал прекалено непокорен и непочтителен към къщичката от политически карти, грижливо построена от Ханзата. Бе се наложило да елиминира младежа още преди обществото да научи за неговото съществуване.
Когато агентите тръгнаха към вратата, той сниши глас и каза почти на себе си:
— Да се надяваме, че новият кандидат ще се окаже по-послушен, иначе наистина сериозно ще загазим.
25.
Реймънд Агуера
Реймънд с весела крачка вървеше към блока, доволен от постигнатото.
Въздухът в събуждащия се град миришеше на влага, но и на свежест. Мускулите го боляха от мъкненето на щайги в разпространителния център, а потните му дрехи воняха на мазен дим от зле настроения повдигащ механизъм, който бе изпълвал хангара с отровен пушек. Но беше свършил добра работа и бе използвал скромната си печалба, за да купи пакетирана храна, нова риза и дори електронен пъзел за братчето си Майкъл.