Тъй като скитническото общество бе изградено от свързани помежду си семейства, в политиката му често доминираха силни жени. Политиката през цялата човешка история обикновено се беше основавала на войни, сила и войнстващ тестостерон. Скитниците обаче смятаха, че жените политици са много по-ефикасни при мирно уреждане на споровете. Те обсъждаха проблемите, стигаха до корените на конфликта и откриваха истинската му причина, която често беше емоционална обида. Жените ръководители по-фино си разменяха услуги, които поддържаха гладкото функциониране на обществото.
Много отдавна бяха избрали Ихи Окая, защото беше потомка на няколко рода, компромис между десетки различни кланове, които по този начин щяха да са в състояние равноправно да участват във взимането на решения. Ческа, от друга страна, бе избрана за наследничка на говорителката, защото произхождаше от конкретно силно семейство. Тя беше единствена дъщеря на търговец и разпространител, Ден Перони, постигнал велики неща за скитниците.
Ческа забеляза едва доловимата усмивка на Ихи Окая и разбра, че старицата вече е преценила предложението на Кларин. Просто удължаваше напрежението. Говорителката винаги съветваше да не се взимат бързи решения, защото заинтересованите страни може да не повярват, че въпросът е обмислен достатъчно внимателно, дори отговорът да е очевиден.
Затова младата жена зачака, докато Ихи Окая се преструваше, че отново разглежда плановете. Накрая поиска мнението на Ческа, която скри собствената си усмивка. Знаеше какво заключение се очаква да даде.
— Мисля, че предложението на инженер Кларин ще допълни възможностите ни. Всъщност препоръчвам рационализацията му да се въведе на всички нови кораби, които в момента се строят в корабостроителницата край Оскивъл.
— Съгласна съм. Когато намерим по-ефикасен начин за нещо, няма смисъл да продължаваме да прилагаме стария метод. — После Ихи Окая предупреди ликуващия Кларин и развълнуваните усмихнати инженери, които чакаха зад него: — Не забравяйте, че никой представител на Ханзата не бива да заподозре за съществуването на тези рационализации. Трябва да пазим преимуществата си.
Инженерът кимна толкова рязко, че брадичката му за малко да остави вдлъбнатина на гърдите му. Преди обаче да успее да събере плановете си и да изтича от кабинета, говорителката вдигна костеливия си показалец.
— Почакайте малко. Можете ли да приспособите рационализациите си за намаляване разхода на гориво и колекторите за преобразуване на енергия за небесни мини?
— Небесни мини ли? — Инженерът се почеса по главата, като че ли тази възможност никога не му беше хрумвала.
Тя посочи чертежите.
— Небесните мини не пътуват нито толкова надалеч, нито толкова бързо, колкото космическите ни кораби. Принципите обаче би трябвало да са сходни.
Елдън Кларин погледна към сътрудниците си, които бързо закимаха, макар че според Ческа бяха готови да се съгласят с всичко от радост, че са получили одобрението на говорителката.
— Добре, тогава искам тези рационализации да се въведат в новата небесна мина, която скоро ще бъде задействана при Ерфано. В момента строежът й почти приключва, затова побързайте.
Инженерите на Кларин за миг се обезпокоиха, после дълбоко си поеха дъх и приеха предизвикателството.
Говорителката се обърна към Ческа.
— Внук ми Бернд ще управлява тази небесна мина. Защо да не му помогна да започне с модерна машина?
— Не бива да се губи време — усмихна се младата жена, която още отначало се беше досетила за плана на наставницата си. — За да сме сигурни, че рационализациите ще са успешни, инженер Кларин може би трябва да поработи месец-два на небесната мина.
— Постоянно доказваш колко разумно съм постъпила, като те избрах за моя наследница, Ческа.
— Ще постъпим както искате, говорител Окая. Благодаря ви за одобрението! — Кларин въодушевено напусна кабинета. Поради слабата гравитация движенията му изглеждаха пресилени.
Следващият бе Кото Окая, най-малкият син на говорителката от нейния четвърти и последен съпруг. Тя се изправи от хамака си и го целуна по двете небръснати бузи. После без изненада погледна разбърканите планове и бележки, които носеше.
Някои скитници предпочитаха да използват компютърни системи за проектиране и екрани, на които да показват чертежите си, но Кото Окая обичаше да чертае на ръка, да изчислява със собствения си ум и да драска върху ценни листове хартия — винаги ги рециклираше, ако идеите му се окажеха безплодни. Много негови разработки стигаха до задънена улица, ала невероятното му въображение бе довело и до също толкова успехи.