Кото се поклони на Ческа, но както винаги, насочи цялото си внимание към възрастната си майка. Ихи Окая твърдеше, че никога не се отнася по-особено към семейството си, ала всички скитници все пак имаха кланови връзки и задължения.
Младият откривател бе достатъчно усърден, за да кара други инженери да проверяват проектите му, но дори когато се случваха инциденти, Кото никога не се засрамваше. „Изобретенията невинаги са идеални — казваше той. — Трябва да очакваме някои да се провалят.“ „Гледай да са колкото може по-малко, моля те“ — отвръщаше майка му.
Кото разгъна плановете си. Този път носеше звездни карти, снимки и набързо скицирани проекти за странно селище на някакъв пуст горещ свят.
— Не знам дали идеята ще ти хареса, мамо. Много е опасна, но може да се окаже и изключително доходна.
— Слушам те. Както винаги, ще трябва да ме убедиш.
Ческа се наведе напред, за да се включи в обсъждането. Кото енергично започна да обяснява.
— Проучвах горещата планета Исперос, която много прилича на Меркурий в системата на Земята. Предизвикателството е огромно, но суровините са неизчерпаеми. Помислете за всички тези метали и редки изотопи, които лежат на самата повърхност! Мисля, че ще си струва усилията.
Той посочи няколко различни проекта, които беше скицирал, и разказа за полета с Джес Тамблин.
— Определено е в стила на Джес — усмихна се Ческа. — Той… още ли е тук?
Кото се смути — явно не бе обмислил отговора на този въпрос.
— Не… замина преди три дни. Трябвало да се върне на Плумас. — После отново насочи вниманието си към плановете на селището и продължи:
— Тези нови методи могат да ни позволят да заселим много светове, които досега бяха необитаеми. Тежките елементи и чистите руди ще са изключително полезни за промишлеността. С нужните грижи и усърдие Исперос може да се превърне в златна мина за нас.
— И най-хубавото е, че никой друг няма претенции към тези светове — с грейнали очи отбеляза Ихи Окая. Говорителката забеляза съмнението, което се изписа на смуглото лице на Ческа. — Може би не съм обективна, когато става въпрос за най-малкия ми син. Какво е твоето мнение за проекта, Ческа?
Младата жена погледна Кото.
— Трябва да признаем рисковете, но и възможностите. Възможно ли е Исперос да се окаже по-голямо предизвикателство от местата, които сме колонизирали досега? — Тя сви рамене. — Стига останалата част от скитническото общество да е готова да поеме тежестта на тази нова колония, докато инженерите и неколцината смели заселници правят първите си неуверени крачки, би трябвало да опитаме.
Ихи Окая вдигна поглед към каменния таван на астероидния си кабинет, сякаш си представяше заобикалящия ги комплекс на Рандеву.
— В името на Пътеводната звезда, ако скитниците никога не бяха опитвали да постигнат невъзможното, нямаше да сме постигнали нищо.
27.
Бернд Окая
Само опитно око можеше да прозре красотата на небесната мина в недовършената грамада, която се строеше сред луните на Ерфано.
Бернд Окая стоеше в прозрачния купол, инсталиран върху осеяната с кратери луна. При слабата гравитация на промишлената станция и огромния, обагрен в жълто-кафяво и масленозелено газов гигант, който изпълваше небето, Бернд изпитваше странна промяна на перспективата: исполинската планета му се струваше под него и той се чувстваше така, сякаш стремглаво пада в облаците.
Групи скитнически конструктори се бяха спуснали на скалите в системата, за да анализират геологическия им състав, след което бяха докарали подвижни фабрики и бяха започнали работа. Автоматичните топилни и рудни мелници бяха погълнали цели малки луни, бяха извлекли необходимите елементи и бяха отлели съответните пластини и компоненти. По-късно цяла армия от строителни работници бе сглобила гигантския индустриален пъзел.
От време на време някои от все още функциониращите кликиски роботи доброволно предлагаха да изпълняват опасни задачи на строителните обекти в границите на ханзейската територия. Работеха усърдно, не задаваха въпроси и не взимаха пари, но действаха по собствено разписание. Повечето скитници обаче не вярваха на тайнствените древни машини и предпочитаха да вършат всичко сами.
Тъй като това беше любимият му проект, небесна мина, която щеше да притежава и управлява, Бернд Окая бе тук от самото начало, повече от година. Живееше в аскетичните подземни жилища, пробити в малките луни и облицовани с полимерни стени. С обработването на ресурсите корабостроителницата растеше като гора. Високи греди, подпорни кули и яки кабели поддържаха скелета на Ерфанската небесна мина, докато скитниците укрепваха металната й плът.