28.
Рлинда Кет
Рлинда Кет се събуди, доволна от спокойния сън под шепнещите световни дървета. След като погълна богата закуска от плодове, ядки и кли — вдигаща пара силна напитка от смлени семена на световно дърво, тя се почувства готова да обмисли всякакви решения.
— Ако остана още дълго на Терок, ще кача десетина кила — каза на Сарейн търговката. — Това ще се отрази зле на здравето ми и ще увеличи товара на „Ненаситно любопитство“.
Принцесата беше забола в косата си метални гребени и носеше традиционна терокска рокля, гарнирана с красиви фини шалове от тънки копринени нишки. Рлинда пожела да получи дрехи от такава материя — за да демонстрира красотата й на нови клиенти, но също и за да се конти пред огледалото. Макар че нямаше намерение да си търси нов съпруг, не виждаше нищо лошо в това да изглежда красива.
— Родителите ми биха искали да разговарят с теб — със самоуверена усмивка й каза Сарейн. — Трябва да направим добро впечатление.
— Остави това на мен, Сарейн. Майсторка съм да убеждавам хората. — Рлинда изтупа трохите от скута си и се изправи, като погледна с копнеж различните блюда, които все още не бе имала време да опита.
Най-голямото помещение в гъбения риф се използваше за дворцова зала на отец Идрис и майка Алекса. Отворите бяха покрити с призматични криле от кондорови мухи, които изпълняваха ролята на витражи. Двамата владетели седяха един до друг, величествени и красиви, с тъмни коси и бронзова кожа.
Рлинда се приближи. Крачките й бяха изненадващо изящни за жена с нейния ръст. Тя се поклони ниско и колкото можеше по-грациозно.
— Щастлива съм, че имам възможност да разговарям с вас, отче Идрис и майко Алекса.
Идрис се наведе напред на голямото си кресло. Имаше дълга черна брада и носеше корона от пера и коруби от бръмбари, която му придаваше внушителен вид.
— Дъщеря ни Сарейн ни каза добри думи за теб. Мисля, че те смята за своя приятелка. Как можехме да не се срещнем с теб, когато най-голямата ни дъщеря ни моли за това?
Майка Алекса носеше ослепителна рокля с огромна яка, която стоеше като опашка на паун. Облеклото й отчасти се състоеше от цели криле на кондорова муха, като багрите бяха в тон с дрехите й. Лъскавата й черна коса се спускаше до кръста й.
Рлинда се изправи.
— Надявам се, че Сарейн не е преувеличила значението ми. Аз не съм особено видна личност в Ханзейския съюз и това е голяма чест за мен. — Принцесата стоеше настрани и слушаше, но търговката не отклоняваше вниманието си от двамата владетели. — Горите на Терок, изглежда, изобилстват на възможности. Сарейн ми показа много ваши местни продукти и мисля, че можем да проучим безброй търговски ниши. Честно казано, изненадана съм, че цели армии от търговци още не са се опитали да сключат договори с вас.
— Малцина виждат друго, освен нашите зелени жреци — отвърна Алекса. — Изглежда, че Ханзата не иска нищо повече от нас.
— А и ние не горим от особено желание да си усложняваме живота — прибави Идрис. — Говорим за зелените жреци, но световната гора им помага да взимат всичките си решения. Всъщност ние нямаме нищо общо с избора им. Тук на Терок имаме всичко, от което се нуждаем. Доволни сме и нямаме сериозни причини за конфликти.
Сарейн приятелски докосна широкото рамо на Рлинда.
— Някои даже твърдят, че благотворното присъствие на световната гора потиска естествената човешка склонност към насилие и противоречия.
— Тогава се възхищавам от усилията ви да разпространявате фиданките на други планети. — Рлинда се усмихна кисело. — Мога да назова цял куп места, които определено имат нужда от тях.
— Нашите жреци правят каквото могат. — Майка Алекса кимна към съпруга си.
Идрис и Алекса уреждаха местните спорове, личните дрязги и брачните проблеми, но най-важната им функция бе поддържането на връзки с външния свят. Майките и отците на Терок винаги спокойно бяха взимали решения въз основа не на алчност и богатство, а на искреното си убеждение за благото на своето общество.
Рлинда погледна Сарейн и потърси насърчение в изражението й.
— Е, дъщеря ви ми замая главата с всички неща, които видях и опитах тук. Мога да назова стотици потенциални пазари за вашите екзотични плодове, ядки и необикновени платове. — Стомахът й изкурка, като че ли да потвърди думите й.
Принцесата се приближи и напрегнато впери очи в родителите си.
— Помислете за всички врати, които ще се отворят пред нас. Можем да наложим могъщо търговско присъствие, без да се отказваме от независимостта си.