— Вече сме говорили за това, Сарейн — отвърна Идрис.
Рлинда видя сдържаните лица на владетелите и й премаля. Младата жена очевидно я беше използвала в стар спор между незаинтересовани родители и амбициозна дъщеря.
— Рлинда е готова да приеме пробен товар с наши стоки, за да определи пазарната им стойност, но също поема риск, като инвестира собствени средства. — На лицето на Сарейн се изписа твърдо изражение и принцесата изненада Рлинда, като ненадейно постави нови условия. — Затова тя поиска и неколцина зелени жреци — петима са разумен брой — за да се подсигури. Смятам, че така ще е честно. А вие?
Сарейн погледна Рлинда, която се опита да скрие смайването си. Изобщо не го бяха обсъждали, ала младата жена, изглежда, още отначало бе имала такова намерение. Търговката се боеше, че деликатните преговори може да се провалят.
— Тя също ще вземе фиданки, за да помогне за разпространението на световната гора — побърза да продължи Сарейн. — Виждате ли? Всички ще имат полза.
Отец Идрис изглеждаше смутен, но не и сърдит на дъщеря си.
— Ние не заповядваме на зелените жреци къде и кога трябва да идат, Сарейн. Световната гора е извън нашето политическо ръководство. Жреците изпълняват желанията на дърветата и ние с майка Алекса трябва да им се подчиняваме.
— Това беше само предложение — бързо се намеси Рлинда. — Терок може да предложи много неща. Да не обсъждаме само този въпрос…
— Трябва да го обсъждаме, защото само той ще ви отвори очите — открито се противопостави Сарейн. На Рлинда й се прииска да се оттегли преди спорът окончателно да е провалил преговорите.
— Водим грижлива документация и следим разпространението на фиданките — каза майка Алекса. — Независимо от интереса ти към нашите плодове, Рлинда Кет, ние сме наясно, че нашата телевръзка е най-силната монета, която може да предложи Терок.
— Не е разумно да установим прецедент, като ти позволим да вземеш наши жреци наред с горските ни продукти — прибави Идрис.
Объркана, Рлинда погледна Сарейн. Искаше й се момичето да не се беше обаждало.
— Моля ви, не бързайте. Може ли да продължим разговора си утре? Ще ви дам конкретни примери за продукти, които бих желала да взема на кораба си. — И тя заотстъпва, за да излезе преди отец Идрис да я отреже.
— Ще те изслушаме, защото това е основата на общуването — със снизходителна, макар и прелестна усмивка отвърна Алекса. — Но няма да променим позицията си. Зелените жреци са ценни за нас.
— Напълно съм съгласна и ще ви го докажа. — Рлинда отново дълбоко се поклони. Искаше й се Сарейн да не бе споменавала за това — на нея изобщо не й беше хрумвало. — С нетърпение очаквам следващия ни разговор.
Излезе от залата заедно с намръщената Сарейн. Трябваше да преосмисли подхода си и да направи нов анализ на предлагането. Този път навярно без помощта на принцесата.
29.
Аркас
Пустините на Рейндик Ко пълнеха очите с пейзажи, съвсем различни от терокските. При други обстоятелства тази пустош щеше да смущава зеления жрец, ала той усещаше, че пустинята го зове. Изобщо не беше очаквал да е толкова жива. Светлината, рязко очертаните сенки, сухият въздух… и тишината. Тя събуждаше изненадваща възхита в сърцето му. Наслаждаваше се на топлите слънчеви лъчи по скалите, на червените пластове желязна руда, на зеления меден оксид, на белите варовикови ивици. Най-после задача, която му доставяше удоволствие.
Докато Маргарет и Луис Коликос започваха работа в главния кликиски град, компито ДД усърдно поддържаше лагера. Щом свършеше с ранните си утринни грижи за фиданките, Аркас копнееше да последва сърцето си и да проучва местата, които го интересуваха.
Той отиде в голямата палатка на двамата ксеноархеолози. Старецът вече бе отишъл заедно с трите кликиски робота в руините на скалния склон, а Маргарет си събираше бележките за сутринта. Тя го погледна въпросително.
— Да, Аркас? С нас ли ще дойдеш днес, или ще останеш в лагера при фиданките?
— Искам да разгледам околните каньони — малко засрамено отвърна жрецът. — Геологията много ме интересува. — Нямаше нужда да иска нейното разрешение, защото зелените жреци не се подчиняваха на друга власт, освен на световната гора. Всъщност Маргарет като че ли изобщо не знаеше какво да прави с него.
— Вземи каквато екипировка ти трябва. Искаш ли ДД да дойде с теб?
Предложението го сепна.
— Не… Предпочитам да отида сам.
Археоложката бързаше да последва съпруга си на разкопките.