При совалката я посрещна Ярод, виден зелен жрец.
— Радваме се, че се връщаш при нас, Отема. Отец Идрис и майка Алекса молят да се срещнеш с тях веднага щом се освежиш.
— Чувствам се освежена само от това, че отново съм сред световните дървета, Ярод. Няма смисъл да се бавя. — Тя се обърна и тръгна. Жрецът забърза след нея.
Идрис и Алекса седяха на орнаментираните си кресла в тронната зала. Бяха облечени в официалните си владетелски одежди и носеха високите си корони.
— Много се радваме, че се връщаш от дългата си и усърдна служба, Отема — каза Алекса и се усмихна. — Многото години на Земята са те изтощили. Сигурно си щастлива, че отново можеш да общуваш с дърветата на родна земя.
Старицата оправи посланическите си дрехи, украсени с различни символи на джунглата и мисловни модели на световните дървета, и се поклони. Въпреки преклонната възраст, крайниците й все още бяха гъвкави.
— И все пак, ако гората ме помоли да продължа да изпълнявам задълженията си на посланик, с радост ще й служа.
Отец Идрис вдигна тъмнокожата си ръка.
— Не се безпокой за това, Отема. Твоите задължения са в най-добрите ръце и нашите отношения със Земята ще продължат да градят постигнатото от теб.
От една странична ниша излезе дъщеря им Сарейн. Носеше традиционен шал от копринени нишки върху индигов костюм, който бе модерен на Земята. Отема погледна младата жена и видя в очите й гордост и амбиция. Полазиха я неспокойни тръпки.
— След много обсъждания решихме да назначим дъщеря ни Сарейн за нова посланичка на Земята — каза майка Алекса. — Тя е учила в Ханзата и познава много влиятелни хора на тази планета, включително председателя Венцеслас. Няма по-подходящ кандидат за тази длъжност.
Отема не показа разочарованието си, само присви твърдите си очи и ги впи в Сарейн, която, изглежда, се радваше на назначението си.
— Дъщеря ви е много интелигентна и способна млада жена, но не е зелена жрица. Това не е ли задължителен критерий, за да служиш на световната гора и да говориш от името на Терок?
Идрис махна с ръка.
— Не е. Ние не говорим ли от името на Терок? Освен това тя ще има достъп до зелените жреци в Двореца на шепота, ако се наложи да се съветва с нас по телевръзка.
— Проблемът не е в това — настоя Отема. — Става въпрос за… разбиране на нюансите.
Сарейн пристъпи напред. Лицето й издаваше вътрешното й раздразнение.
— Напротив, госпожо посланик, като дъщеря на отец Идрис и майка Алекса, аз притежавам уникална перспектива и разбиране за световната гора и терокските принципи. За разлика от зелените жреци обаче, аз също имам представа от новите и променящи се търговски практики в Теранския ханзейски съюз. — Тя надменно повдигна вежди. — Тези неща може да не са ясни на човек, който има едностранни възгледи за междузвездната търговия.
Сепната, Отема се изправи, разбрала, че са я надхитрили. Смутена от енергичността и амбицията, които бяха очевидни в поведението на Сарейн — и все пак някак си оставаха незабелязани от нейните любящи родители, — старицата се поклони.
— Ще изпълня дълга си. — Тя тържествено развърза посланическото си наметало, свали го и го протегна напред като тореадорска пелерина. — Сарейн, връчвам ти символа на новия ти пост. Приеми тази одежда и служи добре на световната гора.
Младата жена малко неловко пое наметалото, но го преметна през ръка, вместо на раменете си.
Останала почти без дрехи, с толкова тъмнозелена кожа, че изглеждаше почти черна, Отема се приготви да напусне тронната зала. За последен път се поклони на двамата владетели и се запъти към изхода.
— Ако имате нужда от мен за консултации, ще общувам със световната гора.
32.
Нира
Нервна, и все пак нетърпелива, с вълнение, каквото не беше изпитвала никога, Нира Кали навлезе дълбоко в гората. Сама. Там щеше да оцелее по милостта и със закрилата на световните дървета.
Като послушница, бе прекарала живота си в очакване на този момент. Беше посветила всеки миг на молитви и подготовка за служба на разумната гора, за да стане съставна част от цялостната терокска екосистема.
Усмихнатият Ярод и другите зелени жреци гордо наблюдаваха младата жена, която — босонога и с грейнали очи — се отдалечаваше тичешком. Облечена само по набедреник, Нира им махна за сбогом и се скри в ниския листак далеч от селищата.
Тя нервно преглътна. Животът й скоро изцяло щеше да се промени. Дълбоко вдиша благоуханния горски въздух, чу шумоленето на сухи листа под краката си и почерпи сили от успокоителната близост на величествените световни дървета.