Нира докосна късо подстриганата си коса и острият мъх опада като цветен прашец. Окапаха дори веждите и миглите й.
В ума си вече чуваше дърветата като постоянни спътници, органична база данни и полуспящ разум в цялото й същество. Той винаги щеше да е с нея. Никога повече нямаше да изпита пълна тишина и самота. Знанията бяха възхитителни, безкрайни мисли и спомени… наред с ужасния страх от надвисналата катастрофа. Как щеше да го преодолее?
С бързи крачки и решително изражение, Нира се затича обратно към селището, където най-после можеше да се присъедини към другите зелени жреци като пълноправен член на техния орден. И трябваше да ги предупреди за опасността, която й беше показала световната гора.
Ала когато задъхано описа видението си на Ярод, зелените жреци около него просто кимнаха и се навъсиха.
— Вече знаем — каза Ярод.
33.
Генерал Кърт Ланиан
ТЪЙ като беше командващ земните въоръжени сили, генерал Кърт Ланиан можеше да използва всички възможности на симулационната зала, когато пожелае. Пълно с компютри, холопрожектори, интерактивни системи и подробни навигационни карти, секретното помещение бе най-модерното и скъпо съоръжение от този род на целия Марс.
С всички ресурси и разузнавателни данни, събрани през близо двата века от срещата с Илдирийската империя, тук Ланиан можеше да получи отговори на въпросите си… или поне обосновани предположения. Оставаха много въпроси за културата, обичаите, реакциите и тайните на извънземната цивилизация и генералът искаше да е подготвен за всяка възможност.
В началото на земната експанзия в Слънчевата система, преди хората да получат достъп до илдирийския космически двигател, ЗВС бяха установили пълния си контрол върху Марс. Безжизнената червена планета се беше превърнала в учебна база и военен щаб и играеше ролята на аванпост и оперативен център. Пресеченият марсиански терен осигуряваше препятствия за всевъзможни учения. Рядката атмосфера позволяваше на реморите да симулират въздушни маневри с леко прехвърляне към космически бой във вакуума. На Ланиан му харесваше тук.
След като даде заповед да не го безпокоят, генералът се затвори в бойната симулационна зала. Отвори сложните виртуални системи, които бе разработил, играейки си с възможности, променяйки резултати с всяко ново сведение за извънземните. Искаше му се Базил Венцеслас да праща повече шпиони, ала щеше да се задоволи с наличните разузнавателни средства. Бяха достатъчни, за да разиграе множество сценарии.
Стоеше в средата на стаята и говореше на гласово активиращите се контролни пултове. Заоблените матирани стени и под потъмняха, станаха черни и се осеяха със звезди. Почувства се така, сякаш се носи в центъра на сферичен триизмерен планетарий. Това му напомни за времето, когато бе обикновен космически войник, обучаваха го за бой при нулева гравитация и се носеше съвсем сам във вакуума, готов да стреля по огледалните автоматични мишени.
— Покажи типичен илдирийски слънчев флот. — Ланиан постави ръце на хълбоците си и се обърна. — Цяла манипула. Да речем в бойна обстановка.
Появиха се образи, мъгляви форми, които се изясниха в точни изображения на четиридесет и девет илдирийски бойни кораби и катери. Генералът крачеше около тях като акула, плуваща в рибно ято. Пищно украсените съдове представляваха големи дискове, наклонени настрани, с отделящи топлинна радиация опашки, които им придаваха вид на дълбокоморски хищници. Ланиан знаеше достатъчно за извънземните, за да подозира, че странните удължения и форми са церемониални или декоративни. Паунови пера без никакво военно предназначение.
Илдирийците бяха в застой. От векове не бяха усъвършенствали техниката си — а и не се налагаше, защото империята им живееше в някакъв коматозен покой и всички илдирийци бяха свързани от неясния, доминиращ тизм, който потискаше индивидуалността им. Никой нямаше да въстане срещу уважавания от всички маг-император, между отломъчните колонии никога нямаше да възникнат дрязги. Той не разбираше как извънземните оправдават използването на толкова много финанси и ресурси за поддържането на огромния слънчев флот, щом нямаха врагове. От военна гледна точка това изглеждаше безсмислено… освен ако техният маг-император нямаше други планове. Генерал Ланиан не му вярваше.