— Смяташ ли, че трябва да придвижим небесната мина?
Капитанът незабавно отговори:
— Турбулентността се приближава прекалено бързо, Рос. Не можем да я избегнем, даже да се опитаме.
В този момент гъстият облачен слой се разцепи като мехур и Рос напрегна очи, за да види, за да повярва. От тихите глъбини изплува величествена кристална фигура, искрящо диамантено кълбо, което се издигаше… и растеше.
— Божичко! Виждаш ли… — Интеркомът запращя от смущения.
Рос с още по-голямо удивление разбра какво вижда. Кораб.
Извънземният кораб бе грамадна сфера, осеяна с триъгълни израстъци като пресечени пирамиди, забити в стъклен балон. От върховете им излизаха сини мълнии и се свързваха в електрическа паяжина. Някакъв вид оръжие, странна структура от най-дълбоките пластове на газовия свят. Не можеше да си представи що за разум го е построил — нито какво иска.
Рос пусна перилата и с препъване заотстъпва назад.
— Издигни небесната мина! — извика той, ала не знаеше дали вахтеният го чува. — Издигни мината с още един километър… по дяволите, нека са десет!
Извънземният кораб продължаваше да се приближава, безшумен и злокобен. В сравнение с него небесната мина приличаше на комар.
Рос внезапно си представи морско чудовище на старата Земя, което изплува, за да погълне ветроходен кораб. Умът му не можеше да възприеме заоблеността на диамантения корпус, който отразяваше сините мълнии.
— В името на Пътеводната звезда! — Беше чувал стари скитнически разкази за тайнствени видения край газови планети, но никой никога не бе предполагал, че наистина може да съществуват извънземни, обитаващи дълбините.
Сега излетяха всички гълъби. Кристалната сфера се издигаше и ставаше все по-голяма.
— Какво си ти? Какво искаш? — Думите му бяха заглушени от бурята и вятъра, а и обитателите на странния кораб едва ли можеха да ги разберат. — Тук сме с мирни намерения! — с всички сили извика Рос.
Исполинското кълбо се извиси над небесната мина и излъчи нискочестотни импулси във въздуха, нещо като басови думи, произнесени от кит в глъбините на земен океан. Вибрациите заблъскаха Рос и закънтяха в черепа му.
Вахтеният капитан вече бе вдигнал екипажа по тревога. Но небесната мина нямаше оръжие и беше беззащитна.
Енергийните мълнии заблестяха още по-силно и се стрелнаха напред. Рос изкрещя и закри очи с ръце.
Електрическите копия разкъсаха производствения комплекс, насякоха на парчета ектиреакторите, накълцаха резервоарите и взривиха дюзите, отвеждащи изхвърляните газове. Нова експлозия разтърси палубите.
Синята небесна мина подскочи, наклони се… и започна да пада.
Останал на откритата платформа, Рос едва се държеше. Белите гълъби уплашено кръжаха в небето, ала без небесната мина никога нямаше да намерят къде да кацнат. Щяха да летят без храна и почивка, докато не умрат от изтощение.
Вторият залп на осеяната с шипове сфера разцепи Синята небесна мина по структурната й ос. Тя се разпадна и пламтящите останки се запремятаха като метеорити в бездънното небе.
Рос чуваше писъците на екипажа си. Сърцето му щеше да се пръсне от безпомощност. Дори не можеше да отговори на странните вибриращи думи, изречени от извънземните. Нов взрив го изхвърли от наблюдателната платформа и той полетя във въздуха.
Страшният извънземен кораб не прати повече сигнали.
Рос падаше с разперени ръце. Дрехите му плющяха край тялото му. Ужасен и невярващ, той се взираше в развалините на всичко, което бе ценил… докато сгъстяващите се облаци не го погълнаха.
Оставаха му да пада още над хиляда и петстотин километра.
35.
Естара
В тихите дълбини на световната гора бе настъпил моментът за излюпването на червейния кошер. Развълнуваната Естара помъкна брат си Бенето със себе си. Забързаха в изсветляващото утро към гъсталаците далеч от града в гъбения риф.
Джунглата около тях се раздвижваше под закрилата на шепнещите върхари. Бенето вървеше с разперени ръце и прокарваше пръсти по дебелата кора на дърветата, за да поддържа връзка с гората и да е настроен към нея.
— Ей там е — каза сестра му. — Никога не си виждал толкова голям червеен кошер.
Той й се усмихна. Очите му бяха притворени, ала нито веднъж не се препъна, нито веднъж не се оплете в лианите.
— Абсолютно си права, сестричке — дърветата ми казаха, че кошерът ще се излюпи след час.
Тя се затича напред и макар че Бенето като че ли не ускори крачка, успя да я настигне, без да пролее капчица пот.
Естара зае най-удобното място за наблюдение и се вторачи в странното образувание. Брат й се облегна на един дънер, за да гледа едновременно със собствените си очи и със сетивата на гората. Във въздуха пърхаха малки, напомнящи на пеперуди същества. Момичето махаше с ръце, за да ги гони, но нито едно от тях не смущаваше Бенето.