Увиснал от ствола на световното дърво, сивкавобелият кошер пулсираше като извадено сърце на огромен организъм. Излюпващите се червеи се събуждаха от съня си и бяха готови да продължат в следващия етап от живота си.
Естара чу звук от дъвчене и разбра, че гигантските червеи се придвижват по хаотичните тунели на гнездото в търсене на изход, след като бяха смлели тялото на вече безполезната си царица.
— Дърветата мразят ли тези червеи, Бенето? Нали са паразити и вредители?
Брат й със спокойна усмивка притисна длан към люспестия дънер и отправи въпроса към сложния разум на гората, макар че вече знаеше отговора.
— Дърветата казват, че не ги мразят, сестричке. Кошерните червеи са част от естествения ред на нещата. Тези паразити не са по-вредни от другите — и по свой начин са полезни.
— Искаш да кажеш, че ни оставят празните си кошери, за да ги използваме за жилища ли? — Напомнящата на хартия стена се изду. Вътре прозираха тъмните цилиндрични тела на червеите, които се готвеха да се измъкнат от гнездото.
— Нещо повече. След малко ще видиш. — Бенето прокара пръсти по кората и продължи телевръзката. — А, ето. Време е.
Стената на кошера се разцепи и във въздуха се подаде уста, осеяна със зъби. Появиха се още глави; червеите се гърчеха в разкъсаното гнездо. Кошерните червеи заизмъкваха навън разчленените си тела, покрити с дебела лилава броня. Спуснаха се на земята като змиорки и задъвкаха горската почва като лешояди, кълвящи разложена плът.
Естара се смая от бързината им. Бенето протегна зелената си ръка и я спря.
— Не се приближавай много. На този етап са хищни и смятат за храна всичко, което им се изпречи на пътя.
Нямаше нужда да я предупреждава повече.
— А какво става, щом се заровят в земята?
Брат й се усмихна.
— Дърветата продължават да наблюдават, както наблюдават всичко. Това е елемент от цикъла. Сега червеите ще се заровят дълбоко в пръстта и ще я разрохкат. Ще образуват подземни колонии, докато зрелите червеи отново не излязат на повърхността. Тогава ще изпълзят по дървесните дънери и ще си построят нови кошери.
Скоро всички червеи изчезнаха. Изоставеният кошер висеше на дървото като призрачна къща. Хартиените стени бяха пробити, но тунелите вътре бяха непокътнати.
— Сега започва най-трудното — каза Естара, но изобщо не изглеждаше разочарована.
Помещенията трябваше да се почистят, да се укрепят някои структурни стени, да се поставят врати. Но червейният кошер представляваше готов скелет за ново терокско селище, в което можеше да се разшири претъпканият град в гъбения риф. Момичето щеше да получи похвала, че е открило това ново конгломератно жилище.
Най-близкото дърво предаде съобщение на Бенето и той се усмихна на малката си сестра.
— Трябва бързо да се върнем при майка и татко, за да сме там, когато кацне совалката.
— Каква совалка? — попита Естара.
Зеленият жрец я погледна с грейнало лице.
— Рейналд се е върнал.
Естара се буташе напред, за да поздрави брат си. През месеците на отсъствието си Рейналд се бе променил. Очите му бяха пълни с почуда и по-дълбоко разбиране. Беше посетил множество странни места, бе присъствал на различни събития, беше научил много неща. Изглеждаше поразен от тълпата, която се бе събрала да го посрещне.
Сарейн копнееше да му зададе безброй въпроси, но малката Сели не преставаше да бъбри, като че ли брат й се интересуваше от абсолютно всяко нещо, което беше направила по време на пътешествието му. Рейналд обеща на най-малката си сестра, че по-късно ще си поговорят, и с радост прие задушаващото внимание, като се усмихваше и отговаряше — но вниманието му почти изцяло бе насочено към отец Идрис и майка Алекса. Лицата им грееха от обич — и облекчение, че се е върнал у дома.
— Сега чувстваш ли се готов за владетел, синко? — попита го Идрис.
Младежът скромно се усмихна.
— Преживях много неща, вярно е, но чувствам, че знам по-малко отвсякога.
Алекса го целуна по бузата.
— Тогава, Рейналд, мили мой, наистина си готов за владетел.
Същата вечер отец Идрис устрои семеен банкет, като заяви, че Рейналд ще има достатъчно време по-късно да разговаря с други представители. Алекса, Идрис и всичките им деца искаха първи да чуят разказа му.
Това притъпи въздействието на новината на Естара за червейния кошер. Бенето я утеши, че ще има много време за това съобщение.
По време на блюдата от пържоли от ларви, хляб с ядки и десерт от любимите му захаросани плодове, Рейналд говореше и всички го слушаха. Сарейн положи всички усилия да не позволява на Сели да го прекъсва, макар че момиченцето задаваше прекалено много въпроси.