Докато зрителите наблюдаваха как котвите на червейната дупка изчезват в облаците на Ансиър, Бенето отново докосна дръвчето и остави ума си да потече по ствола. Мислите му постепенно изплуваха в родните му краища на световната гора. Когато очите му се фокусираха, той видя, че председателят Венцеслас изпитателно се е вторачил в него.
Изражението на Бенето остана спокойно и достойно. Татуираното му лице беше красиво и благородно. Очите му имаха рудиментни епикантни гънки, които им придаваха вид на заоблени бадеми.
— Баща ми Идрис и майка ми Алекса изразяват молитвите на целия терокски народ за успех на този експеримент.
— Винаги съм оценявал милите думи на твоите родители, макар че предпочитам Терок да имаше по-официални делови отношения с Ханзата — отвърна Базил.
Гласът на Бенето остана неутрален.
— Плановете и желанията на световната гора невинаги съвпадат с потребностите на Ханзата, председателю. Ще е по-добре обаче да обсъдиш тези въпроси с по-големия ми брат Рейналд или сестра ми Сарейн. Те имат по-делови наклонности от мен. — Той докосна напомнящите на пера листа на фиданката, сякаш за да подчертае жреческия си статус. — Като втори син, моята съдба винаги ще е да служа на световната гора.
— И възхитително си вършиш работата. Не исках да те смутя.
— С подкрепата и благосклонността на световните дървета аз рядко се смущавам.
Младежът не си представяше друго призвание. Заради знатния му произход, от Бенето се очакваше да участва в пищни прояви като това зрелище. Той обаче не искаше да изпълнява жреческите си задължения само заради зрелището. Ако имаше избор, предпочиташе да помага за разпространението на световната гора в Спиралния ръкав, за да могат фиданките да растат и на други планети.
Зелените жреци бяха малцина и техните жизненоважни способности за установяване на телевръзка толкова много се търсеха, че някои мисионери живееха в разкошни имения, поддържани от Ханзата или колониалните правителства, и получаваха много пари, за да пращат и получават мигновени съобщения. Други обаче водеха по-аскетичен живот и просто садяха дръвчетата и се грижеха за тях. Това предпочиташе да прави и Бенето.
Ханзата бе поискала да наеме колкото може повече жреци, но търговците и политиците постоянно трябваше да се разочароват. Макар ханзейските пратеници да твърдяха, че жреците трябвало да обслужват интересите на човечеството, отец Идрис и майка Алекса нямаха желание да разширяват личната си власт и оставяха жреците сами да избират какво да правят.
Жреците грижливо избираха здрави екземпляри от разумната гора на Терок и ги разпространяваха на колониалните светове или ги носеха със себе си на търговските кораби. Световната гора не изпитваше толкова голяма нужда от светлина и тор, колкото от нова информация, сведения, които да съхранява във взаимосвързаната си полуразумна мрежа. Зелените жреци имаха задачата да разпространяват световната гора колкото може по-надалеч — а не да служат на земния търговски конгломерат.
Поколения ханзейски учени се бяха опитвали да проумеят мигновената квантова комуникация на свързаните помежду си дървета, ала не бяха успели. Единствено световните дървета бяха в състояние да установяват телевръзка и само зелените жреци можеха да общуват по горската мрежа. Нерешимият проблем направо хвърляше учените в ярост.
Въпреки цялата техника и човешка сила, които Ханзата бе вложила в експеримента с кликиския факел, той не можеше да започне без мистичния жрец и неговото дърво…
На борда на техническата наблюдателна платформа председателят Венцеслас плесна с поддържаните си ръце.
— Добре, Бенето, свържи се с другаря си при неутронната звезда. Кажи им да отворят червейната дупка.
Бенето отново докосна дървото.
6.
Аркас
В средата на Спиралния ръкав друг зелен жрец чакаше заедно с шестима ханзейски техници в малък разузнавателен кораб, разположен в стабилна позиция извън гравитационното привличане на неутронната звезда.
Свръхплътната звездна материя бе единственото, останало от колабирал червен гигант, изгубил инерция и маса, преди да се превърне в черна дупка. Неутронната звезда — завихрено тяло с висока гравитация — се въртеше като прожектор и от полюсите й бликаха струи високоенергийни частици като вода от противопожарен маркуч. Такава малка топка, с диаметър няма и десет километра, и все пак с енергия колкото цяла електроцентрала.