Животът с баща му бе труден. След седмица Джес си измисли неотложни задачи, които налагаха да отлети за Рандеву. По-малката му сестра Тасия го помоли да я вземе и той се съгласи.
— Ще се грижа за нея, татко, и кой знае, този път може дори да открием „Бъртън“ — каза Джес.
Брам изсумтя.
— Нашият клан печели достатъчно пари от бизнеса със замразена вода. Няма нужда да клинчиш от задълженията си и да гониш митове.
— Никога не клинча от задълженията си, татко, знаеш го. Но „Бъртън“ съществува. Все още е някъде там. — „Бъртън“ беше единственият от единадесетте заселнически кораба, който не бе открит.
— Даже да го намериш, той вече е развалина, която не струва нищо.
— Но има място в историята, татко — весело отбеляза Тасия.
Брам скри снизходителната си усмивка под кисело изражение. Следван от сестра си, Джес забърза към личния си космически кораб. Нейният робот ЕА понечи да тръгне след тях, ала момичето на бърза ръка му измисли няколко задачи и го отпрати.
Когато стигнаха на напуканата замръзнала повърхност на луната, двамата с Тасия вече се кикотеха. Скоро излетяха от водоизпомпващите станции, проникващи през дебелата няколко километра ледена шапка до дълбините, където хидростатичното налягане изтласкваше вода до каптажите на повърхността.
— Може ли аз да пилотирам? — Тасия седна до него, готова да поеме управлението на космическия кораб.
Той стрелна сестра си с изпитателен поглед. Беше млада и енергична, едва бе навършила шестнадесет, и копнееше да е навсякъде другаде, освен на Плумас. Имаше чипо носле, сини очи и рошава кестенява коса, която подстригваше сама, щом пораснеше прекалено много и започнеше да я дразни. Острото й чувство за хумор я правеше приятна спътница, но и опасен противник в словесните престрелки, ако някой се опиташе да я обиди.
— Корабът ще понесе ли такова малтретиране? — попита Джес.
— Аз бих го нарекла „упражнение“.
— По-късно — отклони предложението той. — В момента искам колкото може по-бързо да се махна оттук. Ще ти дам да кацнеш в Рандеву.
Когато Плумас се смали зад тях и младият мъж установи курса, Тасия отвори експедиционните си дневници и попита:
— Наистина ли пак ще потърсим „Бъртън“? Да не си открил нови следи?
— Не, това беше просто повод да те взема с мен преди татко да ти измисли някаква работа. — Той впери очи в звездите, покрай които профучаваха. — Като се има предвид времето, разстоянието и опасностите в космоса, „Бъртън“ едва ли някога ще бъде открит. Изгубването на един от единайсет заселнически кораба ми се струва допустим процент.
Тасия се усмихна криво.
— Сигурно има по-голяма вероятност да открием „Бъртън“, отколкото татко и Рос да се помирят.
Джес въздъхна.
— Все пак сме длъжни да правим всичко възможно, за да накараме сърцето на стареца да омекне. След година Рос ще се ожени за Ческа и можем да използваме случая като повод да сближим семейството.
На Тасия й бе горещо след живота под ледената покривка и понижи температурата в кораба.
— Той ще отстъпи, Джес. Татко е прекалено хитър бизнесмен, за да продължи да враждува със съпруга на новата говорителка.
— Може и да си права. — Джес й предаде управлението и отиде да направи чай от пиперов цвят с надеждата да сложи край на разговора за сватбата. Всеки път, щом си помислеше за това, сърцето му натежаваше и той се боеше, че любовта му към Ческа Перони ще се изпише на лицето му.
Тасия винаги се радваше да види блещукащите астероиди и постройките на Рандеву и на Джес му бе приятно да вижда сестра си щастлива.
Дойдоха да ги поздравят кланови представители, всички с наметала или жакети, извезани с родови символи и красиви орнаменти. Тасия, която вече обмисляше собствените си брачни перспективи, пофлиртува с младежите, макар да не се съмняваше, че ще е още по-придирчива от баща си.
В Рандеву всички скитници можеха свободно да изразяват мнението си, да сключват сделки, да оставят съобщения за разширени събирания, да се виждат с братовчеди и далечни роднини. Тъй като клановете бяха малки, срещите между необвързани мъже и жени бяха жизненоважни за поддържане на здравината на културата и народа.
Тасия хукна да говори с приятели на своята възраст. Свикнала със слабата гравитация на астероидите, тя се затича по тунелите към покритите с куполи оранжерии. Не си беше направила труда да вземе скафандъра си от кораба на Джес, но ако поискаше да излезе навън, винаги можеше да вземе назаем от някого.
Изпълнен със смесица от страх и нетърпение, Джес мина по прозрачния коридор до централния астероид, където най-после щеше да предаде на Ческа официалните поздрави на Рос. Старата Ихи Окая стисна ръката му в жилавата си длан, после хвърли поглед към протежето си. Ческа не можеше да откъсне поглед от него.