На борда на транспортния кораб той се беше запознал с неколцина души и щеше да продължава да развива тези връзки, макар че никога нямаше да допусне никого толкова близо до себе си, че да го нарече свой приятел. Не знаеше колко време ще се наложи да прекара на Крена. Предполагаше, че ще остане, докато не намери достатъчно материал за илдирийците.
Дейвлин Лотце беше лично избраният от председателя „наблюдател“ и харесваше работата си. Знаеше какъв е, въпреки че предпочиташе да не използва думата „шпионин“. Опитът му на екзосоциолог не фигурираше в пътните му документи, но той притежаваше особената способност да наблюдава извънземната култура, да прониква в тайните й и да разбира странните нюанси.
Припряната евакуация на тази колония даваше на председателя Венцеслас възможност да научи факти, които магът-император може би предпочиташе да запази в тайна. Дейвлин щеше да праща доклади на Земята с честите товарни кораби, които щяха да доставят провизии през първата преходна година на заселниците.
Флотилията най-после кацна в богатата, но пуста обработваема земя край главния илдирийски град. Първо се спуснаха транспортните съдове и стовариха нетърпеливите пионери, които прекалено дълго бяха седели неподвижно по време на пътуването. Последваха ги товарните кораби, носещи оборудване, провизии и панелни сгради. Това беше стандартният пакет за нови колонии, макар че предишните обитатели на планетата вече бяха положили основите.
По време на пътуването до Крена заселниците бяха проучили много карти и сателитни снимки. На заседания, провеждани на откритата палуба, бяха скицирали границите и бяха разделили орната земя според жребии, изтеглени от заселническите семейства. Когато корабите кацнаха обаче, хората се втурнаха навън, горящи от нетърпение да видят оставения им от извънземните град. Мнозина колонисти с изненада установиха, че голяма част от селището е изгорена в отчаяния опит на илдирийците да спрат разпространението на епидемията. Новите заселници се бяха надявали да използват съществуващата инфраструктура.
Докато бясната дейност продължаваше, Дейвлин се качи на един от транспортните кораби и отиде до един тежък трактор. Можеше да кара огромната машина, предназначена да пренася сандъци и оборудване за заселниците.
Трима от мъжете, които срещна на борда, разгорещено спореха, размахваха ръце и си крещяха. Това не бе изненада. На Крена трябваше да се установи йерархична система, също както имаха нужда от системи за улиците, водата и разпределението на храната. Макар че не се споменаваше в официалното му досие, Дейвлин беше най-образован от колонистите и можеше да стане техен ръководител. Ала неговата работа бе да стои зад кулисите и да анализира каквото може.
Дейвлин беше висок, с широки рамене — макар и не достатъчно мускулест, за да плаши другите — гладка тъмнокафява кожа, високи скули и тесни очи и се подстригваше съвсем късо. Двата бледи успоредни белега на лявата му буза оставяха у някои хора впечатлението, че са племенен символ. Всъщност го бе порязала една избухнала бутилка при неуспешен опит на негов приятел да си прави бира вкъщи.
Тихо и вещо той разтовари сандъците в центъра на илдирийското селище. Новите заселници тичаха наоколо като деца, проучващи непознат ваканционен лагер. Разглеждаха необикновената архитектура и вещите, които бяха оставили извънземните, търсеха скрити съкровища. Дейвлин трябваше внимателно да ги следи и да конфискува всеки уред, който можеше да се окаже полезен.
След като свърши работата си с трактора, той го паркира на градския площад и се опита да се смеси с нетърпеливите колонисти. Обикаляше със скрита камера от сграда на сграда, проучваше зарязаните навсякъде предмети, снимаше постройките от всички ъгли. Посетителите на Илдирийската империя вече бяха придобили представа за извънземното строителство, но Дейвлин най-много се интересуваше от подробностите.
Обходи жилищните блокове, които не бяха изгорени до основи. Отвори складовите помещения и проучи нещата, които извънземните смятаха за необходими за ежедневния си живот.
Привидно простодушните илдирийци като че ли не криеха информация от Ханзейския съюз. Всъщност те се представяха за съюзници и приятели. Но Дейвлин подозираше, че не е така — също като Базил Венцеслас. Под тяхната прямота може би се криеше нещо, което те не искаха да споделят с човешката раса.
Веднъж председателят Венцеслас му беше казал: „Опознай врага си“. Тук, на Крена, Дейвлин Лотце възнамеряваше да се възползва от илдирийската трагедия. Ако това изоставено място пазеше някакви тайни, Дейвлин беше човекът, който щеше да ги открие.