40.
Маргарет Коликос
В денонощието на Рейндик Ко имаше двадесет и осем часа, но въпреки извънредните четири часа на Маргарет и Луис Коликос все им се струваше, че нямат достатъчно време за работа в кликиските руини.
В един каньон близо до лагера двамата ксеноархеолози се натъкнаха на изоставени сгради — обли постройки и фасади с неправилна форма, разположени под скален навес. Тунелите в дъното на пустите жилища навлизаха много навътре в планината.
Или самият каньон се беше врязал по-надълбоко през хилядолетията след изчезването на кликисците, или рампите на извънземните се бяха разрушили. ДД и трите черни кликиски робота издигнаха стълби, за да осигурят лесен достъп до изгубения град. Всеки ден започваха работа още в зори.
Нито Маргарет, нито Луис успяха да открият каквито и да било шахти, подемници, стълби или по-сложни транспортни системи за изкачване. Луис бе убеден, че високата стратегическа позиция на жилищата е свързана с отбранителни съображения.
— А може кликисците просто да са били невероятно високи — шеговито предположи той. — Нямаме представа как са изглеждали.
Големите черни роботи, които стояха в дъното на каньона, не можеха да им помогнат в това отношение.
— Не помним нищо — каза Сирикс.
Луис се усмихна на отговора, сякаш извънземният робот можеше да разбере човешко изражение.
— Тогава ще се опитаме да открием. И заради вас, и заради себе си.
Аркас не участваше в ежедневната работа, както се бяха надявали, и често прекарваше времето си в самотно проучване на района. Въпреки познанията му по геология Маргарет не разчиташе на него за нищо. Кликиските роботи им помагаха повече.
Най-трудната задача, дори след края на първия месец, бе просто да анализират възможностите. Разрушеният извънземен град беше толкова голям, че дори само съставянето на изследователски план щеше да отнеме прекалено много време. Луис обикаляше тунелите и оцелелите постройки със записващото си устройство и снимаше стените и структурите, тръбопроводите и отдавна неработещите ръждясали машини, оставени от кликисците.
В началото на кариерата си Маргарет бе посетила руините на анасазите на Меса Верде в северноамериканския Югозапад на Земята, легендарен кирпичен метрополис, оцелял много векове. Самотният кликиски град на Рейндик Ко й напомняше за индианските скални жилища. И в същото време той беше непонятно извънземен, с архитектура, основаваща се на различна естетика, стени, наклонени под странни ъгли, трапецовидни входове, които не бяха непременно на равнището на пода.
В момента тя остъргваше проби от една стена, която по изключение не бе покрита с многобройни знаци и идеограми. Чудеше се дали насекомоподобната раса е избягвала да използва хартия или методи за текстови записи и е предпочитала да записва историята и числовите си данни на по-трайните стени на градовете си.
Вече бе направила химически анализ на пробите, които бяха взели от извънземни сгради на Корибус, Ларо и Пим, другите проучени от тях кликиски светове, и знаеше, че резултатите тук ще са същите: извънземните бяха създали органична минерална смес, подобна на кал, дървесна каша и слюда, комбинирана със смолист сок — слюнка? — който спояваше всичко в материал, по-твърд и по-еластичен от стоманата и бетона, и същевременно достатъчно хигроскопичен и траен, за да съхрани пиктограмите, буквите и математическите уравнения.
В лагера Маргарет щеше да има цяла нощ, за да размишлява над данните, които бяха събрали. Но бе съвсем различно преживяване да е тук и да вдишва сухия прашен въздух, заобиколена от сенките и навярно призраците на една отдавна изчезнала раса.
Преди година дни наред безрезултатно се беше взирала в символите по стените на сградите в развалините на Корибус. Ала когато бе прекарала една нощ в празна стая и беше видяла как лунната светлина огрява знаците, най-после я бе осенило и тя беше познала координатите, отговарящи на редки неутронни звезди. Многобройните заключения от това откритие бяха довели до кликиския факел. Сега имаше нужда от нови просветления, за да последва нов порой от преводи.
Двамата с Луис бяха започнали работа в Египет с помощта на сложни звукови картографиращи устройства, разработени от илдирийците. Като приложиха извънземната технология, за да картографират останки, заровени дълбоко под сахарските пясъци, те откриха цял египетски град, засипан от дюните. Смайващата находка ги наложи като известни археолози.
След това, по молба на земните въоръжени сили, Маргарет и Луис прекараха половин година на Марс далеч от военната база. Работата при смъртоносни условия напълно се различаваше от обикновения пясък и непоносимата жега в Сахара. Облечени в неудобни скафандри, те анализираха прословутите геометрични пирамиди в Лабиринтус Ноктис, за да установят произхода им. Ала след изтощителните проучвания стигнаха до непопулярното, подкрепено с категорични аргументи заключение, че пирамидите не са останки от извънземна цивилизация, а естествени образувания, резултат от необикновената кристална структура на минералите в почвата, изложени в продължение на хиляди години на климатичните условия при слабата гравитация.