Боляха я краката. Луис я прегърна през рамо.
— Искаш ли да ти помогна, скъпа?
— И ти си също толкова изтощен, старче — отвърна тя. — Но съм сигурна, че галавечерята, която ни е приготвил ДД, много ще ни освежи.
— Надявам се да не е пак „тартар в лагерен стил“.
— Ще имам предвид кулинарните ти предпочитания, Луис.
Докато крачеха по каньона, издълбан от отдавна забравени наводнения, Маргарет се обърна и погледна към високите скали и недостъпните градове.
— Питам се дали кликисците са страдали от артрит? — каза тя. — И в такъв случай как са се прибирали вкъщи? Определено не би ми се искало всеки ден да катеря такива стълби.
— Особено ако са имали много крака, което изглежда вероятно — прибави мъжът й. — Може да не са напускали градовете.
Сенките в каньона се сгъстяваха, Маргарет продължи да се взира нагоре и да мисли за странното разположение на града.
— Като че ли обаче е типично. Спомняш ли си високите кули на Ларо?
Постройките на онази суха и тревиста планета много бяха приличали на високи термитни замъци — колони от същия кирпиченослюден материал, свързани с вътрешни тунели. Някои водеха до земята, но не бяха по-широки от по-високите коридори, което предполагаше, че не са били използвани повече. Прозорците бяха големи и опасно отворени.
Ненадейно Маргарет избухна в смях.
Луис я погледна. Поради „дружелюбната“ си програма ДД разбираше, че е любезно да се смее със своите господари, затова имитира подсмихване, макар да нямаше представа какво е толкова смешно.
— Съвсем просто е, старче — каза Маргарет. — И е очевидно. Защо не се сетихме досега?
Той се усмихна на жена си. Когато правеше поредното си поразително откритие, тя почти винаги се оказваше права.
— Е, скъпа, ще ми кажеш ли, или ще ме оставиш да умра от напрежение… или от старост?
Маргарет посочи отвесната скала и широкия скален навес, отворен към въздуха.
— Можели са да летят, разбира се. — И му се ухили. Знаеше, че това откритие ще ги накара да преосмислят принципните си представи за извънземната биология. — Кликисците са можели да летят!
41.
Сарейн
Преди да замине за Земята, Сарейн обмисли как да стане идеална терокска посланичка, за да задоволи всички политически потребности и да е добра домакиня. Работата й щеше да е за благото на горския свят, както и на Ханзата. Базил Венцеслас й беше показал, че двата народа имат общи интереси и цели.
Да, Сарейн се различаваше от консервативната стара Отема, която неоснователно бе пречила на народа си да се развива в ханзейското общество. И все пак старицата беше нейна предшественичка и на Терок я уважаваха. Щеше да е от полза, ако успееше да получи благословията на съсухрената зелена жрица.
Сарейн запари чайник със силно кли. Стаята й се намираше високо в гъбения риф, където гъбената плът бе млада и стените все още бяха меки. Тук й харесваше, защото имаше повече слънце, отколкото на по-ниските етажи. Младата жена постави на масичката две чаши със стимулиращата напитка, едната за себе си, другата за Отема.
Докато чакаше гостенката си, тя се погледна в огледалото и упражни усмивката си, поправи посланическата одежда, която й беше връчила старицата, после поглади теранските гривни, подарени й от Базил в знак на неговото уважение към терокския народ и като прощален любовен дар.
Отема влезе точно на минутата и Сарейн се изправи, за да я посрещне. Изглеждаше невероятно стара! Кожата й беше тъмнозелена като нощна гора и имаше някаква суха твърдина — като дърво. Носеше оскъдното облекло на зелена жрица, без никакви украшения.
Когато видя посланическите одежди на Сарейн, Отема, изглежда, се обезпокои. Татуираните на лицето й статусни черти и символи за успехите й се набраздиха от многобройните й бръчки. Младата жена се зачуди дали бившата посланичка не изпитва носталгия по земните удобства и култура.
Сарейн се престори, че не забелязва мрачното настроение на предшественичката си.
— Нямаше те толкова много години, Отема, че така и не успяхме да се опознаем. — Наля кли на старицата и тя вдигна чашата си. — Преди да замина, за да поема новите си задължения на Земята, реших, че трябва да си поговорим. — Сарейн се усмихна. Налагаше се да изрече тези неискрени думи. — При целия си опит, сигурно можеш да ме посъветваш за много неща в отношенията с Ханзата.
— Ще споделя мислите си с теб, макар да не съм убедена, че ще ме послушаш — сковано отвърна Отема.