Въпреки че новородената звезда беше малка и сравнително студена, Серизава не можеше да гледа кипящата плазма без филтри на наблюдателните илюминатори. Прожекционните екрани на пултовете показваха магнитни карти, записани в конкретни участъци от спектъра. Резултатите бяха поразителни и странни.
Той бе проучил ефимерните образи, заснети малко след възпламеняването на газовия гигант — кристални обекти с форма на идеални сфери, блестящи кълба, които сякаш отлитаха от пламтящото ново слънце. И Маргарет Коликос ги беше видяла. Серизава се бе опитал да ги обясни просто и лесно, защото заобиколен от безброй медийни скенери, не искаше да уплаши никого, нито да разкрие, че няма представа какво е това. И все пак необикновеният феномен не подлежеше на обяснение дори и след многократни анализи.
Благодареше се, че явлението не се е повторило.
Ученият прокара длан по плешивото си теме и потрепери. Вечно му беше студено на борда на металната наблюдателна платформа. Въпреки че се взираше в сияещия въглен на малката звезда, топлината й не проникваше през бледата му кожа, за да сгрее костите му. Постоянно зъзнеше, както и да настройваше температурата.
Поради стръмния градиент на плътността, зоната на ядрено горене в ядрото на Ансиър представляваше съвсем тънка обвивка, но достатъчна, за да възпламенява водородното гориво. Малкото слънце беше огнен ураган, който все още утихваше, ала от седмици не се бе променило нищо.
На четирите луни обаче протичаха драматични промени.
След седмица щяха да пристигнат първите ханзейски кораби, които щяха да докарат планетни инженери, специалисти по тераформиране и геолози. Те щяха да се спуснат със специални заслони и оборудване на затоплящите се луни и да поставят началото на дългосрочни планове за превръщането им в обитаеми светове. Предстояха вълнуващи времена.
На тънките устни на Серизава се изписа усмивка.
— Хм, как според вас ще се нарекат колонистите? — Често си задаваше безсмислени въпроси и завързваше разговори с техниците. Най-голямата луна, Джак, орбитираше най-близо до взривената планета и най-вероятно първа щеше да е готова за заселване. — Мислите ли, че ще се нарекат джакианци? Или джакити?
Един от техниците обичаше тази игра.
— Джакитчета ми се струва по-подходящо.
Серизава погледна екраните, които показваха променящата се повърхност на другите луни — Джордж, Бен и Кристофър. Кухините бълваха топящи се газове като кометни опашки, шумно и мръсно раждане на атмосфера от изпаряващ се лед. Прекалено леки, за да бъдат задържани от гравитацията на луните, газовете щяха да изкипят в космоса. Накрая, след като замръзналите езера сублимираха и ледниците се преобразуваха или в течна вода, или в газообразен въглероден двуокис, трябваше да се образува достатъчно въздух, за да обгърне луните. Някой ден.
Имената на тези луни — в чест на първите четирима велики крале на Теранския ханзейски съюз — даваха на Серизава чувство за историчност. Ала човеците възприемаха няколко века за огромен период, докато за илдирийците и особено за техния маг-император това беше само миг. През по-голямата част от съществуването на земната цивилизация хората не бяха участвали в дългосрочно планиране и не бяха мислили за нещо извън собствения си живот.
Ученият отиде при термостата на станцията и увеличи вътрешната температура. Подовете щяха да излъчат топлина и да сгреят всички. Като енергично потриваше ръце, той се върна при наблюдателните екрани.
Разгледа някои записи на Бен и Кристофър, които орбитираха близо един до друг, както и на Джордж и Джак от другата страна на Ансиър. Прехвърли на бързи обороти кадри от покритите им с кратери повърхности, които се заглаждаха или пропукваха при бързото топене на ледовете. Тъй като топологията на всяка луна се променяше ежедневно, все още бе много рано да се преценяват особеностите на терена.
— Силна тектонична активност на Кристофър — отбеляза един от техниците и включи образа на обгърнатата в мъгли луна на големия екран. Облаци от новоосвободени газове ревяха нагоре като гейзери. — Вижте, отваря се цепнатина и се откъсва голямо парче от ледената покривка.
Като продължаваше да търка ръце, за да се стопли, Серизава забързано отиде при екрана.
— Геологията все още е толкова нестабилна, че пристигането на тераформиращите групи е малко преждевременно. На изследователските екипи едва ли ще им харесат такива земетресения.
— Тераформаторите имат машини, създадени, за да издържат и края на света, доктор Серизава.