— Или началото му. — Десетимата техници и астрофизици се събраха около екраните с висока разделителна способност, приковали погледи към тектоничното явление.
Серизава вдигна очи навреме, за да види рой ярки, блестящи кълба, които долетяха в системата и се спуснаха към бурното ново слънце от разстояние, високо над орбиталната равнина.
— Гледайте!
Бяха точно като онези от записите на експеримента с кликиския факел — призраци, привидения, които беше обяснил като маловажни аномалии. Първоначалната преценка на Маргарет Коликос обаче бе абсолютно точна.
Кораби. Внезапно го обзе студ, по-силен от този, който изпитваше на борда на станцията.
Флотът от шипести сфери се приближаваше с шеметна бързина, като молци, привлечени от новия пламък на Ансиър. Четиринадесет лъскави кълба, големи колкото астероиди, се спуснаха към бившия газов гигант и неговите топящи се луни. Приличаха на прозрачни планети, идеално кръгли, но осеяни с остри изпъкналости. В диамантените им корпуси се виждаха мрачни мъгли, загатващи за сложни геометрични механизми. Подобно на гладни насекоми, извънземните сфери обградиха най-малката луна, Бен.
Всички от екипажа се втурнаха към наблюдателните илюминатори. Ослепителната светлина на недалечния Ансиър се отразяваше от кристалните топки. От повърхността им стърчаха триъгълни пирамиди като съвършени планини, по чиито остри върхове пращяха сини мълнии.
— Записваме ли всичко това? — попита Серизава. — Удивително! Какви са тези неща?
— Изглежда, се интересуват от Бен. Може да го сканират…
Извънземните кораби откриха огън по луната.
Сините мълнии от пирамидалните изпъкналости на четиринадесетте извънземни кораба се сляха, после се стрелнаха надолу в един-единствен лъч, който улучи и без това нестабилната повърхност на Бен. Проблесна сияние, материците завибрираха от акустични вълни, които разлюляха скалното тяло.
Серизава извика по комуникационната система, сякаш извънземните можеха да разберат думите му или да му отговорят:
— Какво правите? Спрете, моля ви! Това е човешка територия. Това е… — Той погледна спътниците си, ала никой не можеше да му помогне.
Обстрелът продължи. От луната изригваха газове, скалите се разпадаха, оранжева топлина кипеше нагоре от откритото ядро. Бен се разтърсваше и разцепваше под безшумната атака.
На извънземните им трябваха двадесет минути, за да унищожат луната и да я разбият на тлеещи въгленчета, които се разпръскваха в космоса.
— Боже мой! Защо? — с ококорени очи се питаха техниците и астрофизиците.
Кристалните кълба плавно се отдалечиха от горещите останки на Бен и се насочиха право към Джордж. Лицето на Серизава лъщеше от пот. Въпреки че кожата му изглеждаше студена като лед, вътрешно ученият пламтеше от гняв.
Четиринадесетте диамантени сфери увиснаха над втората луна. Може би я анализираха? Картографираха континенталните пукнатини, цепнатините в ядрената структура? После светлинните чукове отново проблеснаха надолу.
Гневът на Серизава се превърна в ужас.
— Излъчете тези образи! Повикайте помощ, обявете обща тревога във всички посоки. — Той изруга от яд, че на наблюдателната платформа няма зелен жрец, за да им осигури незабавна телевръзка.
— Ще минат седмици, докато някой приеме сигналите, доктор Серизава.
Той отлично го знаеше. Изпаднал в безпомощна паника, ученият разпери ръце. Загиващият при бедствие не пише писмо, за да вика линейка — но той не можеше да направи нищо друго.
— Все някой трябва да научи.
Техникът прати сигнал за бедствие, без повече спорове.
— Като писмо в бутилка — измърмори той. Сигналът беше отправен във всички посоки с надеждата, че някой ще го чуе.
Другите членове на екипажа използваха ресурсите на борда на наблюдателната платформа, за да запишат и анализират гибелните изстрели, да заснемат пълното унищожаване на скалните спътници.
— От тях можеха да станат прекрасни тераформирани светове — въздъхна Серизава.
На борда на станцията нямаше как да се защитават, можеха само да събират информация… и да се надяват, че смъртоносните сфери не са ги забелязали.
След като разрушиха луната Джордж, безшумните и зловещи извънземни бойни кълба продължиха към Кристофър.
И накрая към Джак. И четирите луни бяха изпарени.
Серизава плачеше. Стоеше пред наблюдателния илюминатор и гледаше идеалните сфери и опустошенията, които бяха предизвикали.
— Защо го правите? Какво сме ви сторили?
Извънземните не бяха излъчили съобщения, ултиматуми, предупреждения и обяснения. Увиснали в орбита далеч от пламтящия Ансиър, хората от Теранския ханзейски съюз не можеха да помръднат или да избягат. Нещо повече, те не разбираха.