Четиринадесетте чудовищни кораба напуснаха унищожените сателити и спряха над погребалната клада на някогашния газов гигант Ансиър. После като рояк разгневени оси обкръжиха наблюдателната платформа.
Техниците заотстъпваха от илюминаторите, като че ли навътре щяха да са в по-голяма безопасност. Серизава не си направи труда да помръдне. В последния момент затвори очи.
Ужасните сини мълнии запращяха.
На кристалните кълба им бе трябвало известно време, за да разбият четирите скални луни, но пълното унищожение на космическата платформа отне само секунди.
43.
Крал Фредерик
Зад затворените врати на Двореца на шепота цареше смайване и страх. Крал Фредерик не знаеше какво да прави.
Планетните инженери и тераформатори се бяха завърнали на Земята с максималната скорост на космическия двигател — бяха изразходвали огромно количество екти, за да донесат ужасната вест. Екипажът пристигнал по разписание при Ансиър само за да открие, че луните са разбити на парчета, а наблюдателната платформа е напълно изпарена. От изследователския екип на доктор Серизава не бе оцелял никой. Някаква сила била унищожила всичко.
Всички граждани гледаха своя смел и могъщ крал за отговори, за утеха… а старецът не можеше да направи нищо.
Когато бяха потеглили обратно, изпадналите в паника тераформатори бяха излъчили новината по хиляди честоти, кудкудякайки като уплашени кокошки, втурнали се да се скрият в курника си. Ханзата вече не можеше да наложи контрол над информацията.
Базил Венцеслас мърмореше в чакалнята пред тронната зала и плашеше краля с неприкрития си гняв.
— По дяволите! Предпочитах известно време да запазим в тайна тая история. Не знаем как да разглеждаме случилото се. Нямаме никакви отговори. Всичко е унищожено… но защо? Външна атака ли е било, или някакво… космическо явление, например резултат от кликиския факел?
— Можете да сте сигурен, че е било атака — отвърна генерал Ланиан, който сковано стоеше мирно, докато Базил се разхождаше назад-напред. Бяха го повикали от марсианската база на ЗВС, за да обсъдят кризата.
Фредерик изтупа някаква прашинка от одеждите си и взе бокал подсладено вино. Беше предложил на Базил силна напитка, ала председателят бе поклатил глава — искаше главата му да е бистра. За разлика от него, на крал Фредерик ужасно му се искаше да облекчи ужаса, който изпитваше.
— Базил, мога да дам изявление, че проучваме случая, но все още нямаме отговори. Това ще ги успокои ли?
Венцеслас удари с длан по една канелирана коринтска колона и саркастично отвърна:
— Добра идея. Да съобщим на всеки човек в Ханзата, че сме безпомощни и не знаем нищо.
— Но ние наистина не знаем какво се е случило — възрази Фредерик.
— Те също — заяви Базил. — Кралят никога не бива да позволява на никого да разбере, че е в неведение.
Фредерик отпи глътка от подсладеното вино и не отговори. Погледна униформения военен — Ланиан, а не Лансън, укори се монархът — и се опита да затвърди увереността си, че земните въоръжени сили ще отговорят на тази катастрофа. Генералът искаше да отмъсти и да смаже тайнствените агресори, за да върне мира на човешките колониални светове.
— Може и да казвам очевидното, председателю Венцеслас, но вероятно са били илдирийците — рече Ланиан. — Техният слънчев флот присъстваше при Ансиър и наблюдаваше нашия експеримент. Може да са се почувствали застрашени, защото имаме толкова мощна технология. Кой друг може да е бил?
— Вселената е голяма, генерале, пълна е с много неща, които не разбираме — каза кралят. — Ние сме проучили съвсем малка част от един спирален ръкав в нашата галактика…
— Фредерик, дори илдирийците с цялата им история никога не са срещали друга извънземна раса — раздразнено го прекъсна Базил. — Не искам да усложнявам проблема, като си измислям торбалани. Опасността от война с илдирийците е достатъчно неприятна. От друга страна, генерале, аз също не вярвам, че слънчевият флот притежава оръжие, което може да нанесе такива опустошения.
— Вярно е. Това трябва да е нещо ново, а илдирийците от векове са в застой. — Ланиан отиде при един от триъгълните прозорци, който гледаше към Лунната градина. Грижливо оформените храсти и прелестните статуи бяха разположени на стотици акри около Двореца на шепота. — И не е била някаква шайка пирати като Ранд Соренгаард. Скитниците може да искат да ни отмъстят, но определено не притежават технологията да унищожат цели луни.
Фредерик мълчеше. Тъй като по време на бързото затопляне на луните геологията беше изключително нестабилна, спътниците можеше просто сами да са се пръснали… но бе смехотворно да се мисли, че Джак, Джордж, Бен и Кристофър едновременно са се самоунищожили и че летящите останки случайно са улучили далечната наблюдателна платформа.