С помощта на нагорещено режещо устройство Естара разряза хартиената материя. Този отвор щеше да е един от главните прозорци на комплекса. Той също щеше да има декоративна функция и бе… чудесен начин да увековечат паметта на любимеца на Сели.
След като изряза отвора, Естара взе едното от големите крила на мъртвата кондорова муха — приличаше на триъгълно парче от витраж. Всички отвори и прозорци по външните стени бяха покрити с такива криле и обливаха помещенията със светлина във всички цветове на дъгата. След като Естара поставеше четирите криле, тази стая щеше да заприлича на древна катедрала.
Момичето намаза краищата на отвора с лепилен сок, който щеше да се втвърди като желязо и да задържи пъстроцветното крило. Накрая се отдръпна, за да се полюбува на работата си. Това бе прекрасно допълнение към новия жилищен комплекс на място, където всички можеха да го видят. Естара си каза, че сестричката й ще се зарадва.
45.
Нира
Като зелена жрица, Нира имаше важни нови задължения, ала все още обичаше предишната си работа. Поне веднъж седмично успяваше да се покатери на върхарите и да почете на глас на запленената световна гора. Не се сещаше за нищо по-благородно от това да разказва истории.
Като пазеше равновесие на един дебел клон, тя прочувствено четеше историята за сър Гавин и Зеления рицар. Самата Нира нямаше представа какъв ще е краят. Всичко това беше ново за нея и момичето знаеше, че гората е също толкова нетърпелива да научи, колкото и то. През голата си кожа Нира усещаше, че дърветата реагират като истинска публика.
Докато свършваше историята, тя погали люспестата кора, с новите си способности установи контакт с дървото и оттам влезе в телевръзка с цялата гора. Можеше да получи достъп до всяка част от постоянно растящата база данни, но дърветата бяха нещо повече от енциклопедия. Можеше да се съветва с тях, да научи какво е синтезирала гората от цялата събрана информация. Но световните дървета все пак пазеха своите тайни дори от най-видните зелени жреци като Ярод.
Нира попита световната гора и получи порой от разкази. Изведнъж резервоарът на ума й се изпълни с повече истории, отколкото можеше да си представи. Щяха да й трябват много неспокойни нощи с живи сънища, за да смели всички неща, които знаеше сега. С благодарна въздишка тя прекъсна телевръзката.
После усети, че се приближава друг зелен жрец. Нямаше нужда да гледа, защото световните дървета посочиха посетителката й — старата Отема, която много години беше служила като посланичка на Земята. Изненадана и уплашена, Нира се обърна. Естествено, строгата, но мъдра жрица не можеше да търси нея.
Макар че бе невъобразимо стара, Отема се катереше с грациозната бързина на дървесен гущер. Тя застана до момичето на широкия клон и впери очи в гората.
— Спомням си колко се вълнувах, когато приех зеленината, колко неща трябваше да уча. — Старицата се обърна към Нира. Тъмните й очи изглеждаха някак си далечни… дори тъжни. — След повече от век чудото и величието на световната гора нито за миг не намалява. Днес дърветата ме вълнуват също толкова, колкото и когато бях на твоята възраст.
Нира не знаеше какво да каже.
— Аз… благодаря ти за думите, посланик Отема.
— Наричай ме просто Отема, дете. Зелените жреци нямат нужда от титли.
— Добре… Отема. — Тя събра смелост и рече: — Изненадана съм, че те виждам тук. Търсиш ли някого?
— Да. И го намерих. — Сцената изглеждаше странна: две жени, застанали на клон сред върхарите. — Ярод ми каза, че може би ще те открия тук горе, макар че днес не ти е определен ден да четеш на дърветата.
— Всички служим според способностите и интересите си — отбранително стиснала инфоплочата в ръка, отвърна Нира. После докосна тъмните линии край устата си. — Аз съм четец и обичам да съм тук горе.
— Значи обичаш историята, така ли? Приключения, легенди и митове?
Момичето се опита да долови критични нотки в гласа на старицата, но не успя и просто кимна с глава.
— Интересно — продължи Отема. — Проучих семейството ти и се чудя откъде си взела интереса си към легендите. Когато беше малка, майка ти разказвала ли ти е приказки?
— Не. Всъщност това е една от причините, поради които бях щастлива да се свържа със световната гора, защото това открива пред мен нова вселена, каквато може би никога нямаше да открия у дома.