В същото време председателят Венцеслас използва крал Фредерик като свой дипломатически говорител и отправи официална молба към илдирийците за помощ или поне за информация относно тази тайнствена нова заплаха. Адарът на слънчевия флот с цялата дипломатическа тържественост предаде писмото от краля на своя маг-император в Миджистра. Но макар да изрази изненада и смайване от ужасното нападение, извънземният владетел заяви, че не разполага с никакви сведения за случая.
Генерал Ланиан се съмняваше, че дори илдирийският слънчев флот притежава достатъчно огнева мощ, за да унищожава планети, но въпреки това не вярваше в пълната неосведоменост на мага-император. Нито за миг.
— Пристигаме, господин генерал — съобщи навигаторът.
— Добре. Изключете двигателите и обърнете. Ще чакаме тук.
Звездното поле отново стана нормално и Ланиан впери очи в космическата пустош. Ако просто приемеха обичайното време за пътуване на сигнала от Ансиър, можеха да минат десет години, докато някой засече последното излъчване на Серизава.
— Съвсем скоро ще разберем — каза той на себе си.
— Ако доктор Серизава изобщо е пратил сигнал, господин генерал — отбеляза лейтенантът.
— Трябва да е пратил сигнал — заяви Ланиан. — Освен ако първо не са изпарили неговата станция.
Разузнавателният кораб висеше неподвижно в пространството. Бледи мъглявинни валма изпълваха илюминаторите.
След петнадесет минути Ланиан започна да губи търпение. Челюстта го заболя — толкова силно стискаше зъби.
— Да се придвижим напред и да се опитаме да го засечем.
Корабът потегли с насочени широковълнови приемници, жадни за електромагнитния сигнал, пратен преди няколко седмици.
— Колко голяма е допустимата грешка в изчисленията ви? — попита генералът.
— Определено по-малка от ден, господин генерал. Данните бяха съвсем…
Изведнъж на екраните им избухна стена от смущения. Генералът се вторачи в главния дисплей. Сигналът се изчисти и той видя лицето на доктор Серизава.
— … под атака. Неидентифицирани сферични съдове, необикновено формирование. Боже мой, вече унищожиха една от луните! — Серизава се обърна. — Каква огнева мощ! — Той даде знак на свързочника си. — Покажи образите от външните камери. Дай им полезни данни. Те не искат да гледат лицето ми.
Картината се промени и вледененият, смаян Ланиан видя бойните кълба с диамантени корпуси и техните пращящи сини мълнии, които разцепваха втората луна на Ансиър. Генералът и хората му ужасено проследиха отчаяните сигнали на учените, които умоляваха за милост. Извънземната атака продължаваше. Нищо чудно, че не бяха останали много следи.
Не, разбра генералът, това изобщо не бяха илдирийците. Нещо ново. Нещо страшно. Никога не беше виждал нещо подобно на тези чудовищни извънземни кораби, даже в кошмарите си.
Когато бяха унищожени и четирите луни на Ансиър, извънземните кристални кораби се нахвърлиха срещу невъоръжената наблюдателна платформа. Електрическите копия отново се стрелнаха, обгърнаха станцията в блясък и после сигналът прекъсна.
Ланиан вече бе видял повече, отколкото му се искаше.
48.
Ческа Перони
ТЪЙ като Ческа не се намираше в Рандеву, където се очакваше да е, спешното съобщение и информационният пакет стигнаха до нея с едноседмично закъснение. Куриерът вече беше предал доклада си на Ихи Окая, която бе пратила младежа и неговия свръхбърз космически кораб да открие Ческа под леда на Плумас.
Куриерът се спусна с пътническия асансьор, излезе в студената пещера и извика високо:
— Ческа Перони! Още ли е тук? Нося спешно съобщение от Ихи Окая.
Въпреки че беше прекарала повечето време на закрито и топло, след тъжното погребение на Рос Ческа бе неспокойна. Беше се облякла и беше излязла да се разходи по ледения шелф — гледаше ярките багри, сияещи в твърдото небе.
— Аз съм Ческа. Какво има? — рязко попита младата жена.
Джес и Брам Тамблин излязоха да видят посетителя. Придружена от своя среброкож компи ЕА, Тасия ги последва, заинтригувана от появата на непознатия.
Куриерът имаше руса коса и кафяви очи, квадратна челюст и характерния нос на клана Бър, ала символите, извезани на подплатената му жилетка, показваха, че има и роднински връзки със семействата Мейлър и Петров.
— Научна станция на Гъската е била унищожена край газов гигант заедно с четири луни! — съобщи той и бръкна в левия си джоб. След като не откри там нищо, претърси трите торбички, зашити от дясната страна на якето му. Накрая извади минидисплей.
— За Пътеводната звезда, пак ли газов гигант? — каза Джес. — Някой от нашите ли? Имало ли е небесна мина?