— Не. Случило се е край Ансиър, планетата, която неотдавна възпламениха и превърнаха в слънце.
— Глупави войнолюбски експерименти — изръмжа Брам Тамблин. — Какво общо има това с нас? Експериментът ли е причина за гибелта им?
— Не, господине. Били са нападнати, точно като случая при Голген. — Момчето от клана Бър натисна бутона на минидисплея и холопроекторът показа плоския образ, пратен от доктор Серизава и пресрещнат от ЗВС. — Един от нашите търговци го засякъл по извънредните информационни канали.
Пред ужасения поглед на Ческа сферичните извънземни кораби разрушиха луните, после унищожиха научноизследователската станция.
— Ихи Окая смята ли, че същото се е случило и с Рос и Синята небесна мина?
— Поне така предполага — потвърди младежът.
— Това не е предположение — изсумтя Брам. — Очевидно е! — Олюля се и се хвана за ръката на Джес.
— Всички са в паника — прибави куриерът. — Не знаят какви са тези неща, нито как да реагират. Имайте предвид, че на Земята още никой не знае за катастрофата при Голген.
— Навярно би трябвало да им кажем — рече Ческа.
— Говорителката предвиди, че ще го предложите — каза той. — Готова е да осведоми председателя Венцеслас.
— Божичко, разбира се, че трябва да ги осведомим — възкликна Тасия. — Тази заплаха е насочена срещу всички ни.
— Да, но скитниците са свикнали да пазят тайните си.
— Писна ми от нашите тайни — отвърна момичето. — Каква полза ще имаме, ако скрием тази информация? Ако тези извънземни… неща продължат да нападат небесните ни мини, ще трябва да повикаме на помощ ЗВС. Ние нямаме армия.
— А, това ми напомня нещо — каза куриерът. — Крал Фредерик лично е помолил своя народ да изпълни патриотичния си дълг, да укрепи защитните сили на цялото човечество срещу тези странни противници, да запази единството си. — Младежът затърси съответния файл в минидисплея. — Записах точното послание на краля. Ето го, мога да ви го пусна.
— Нищо чудно, че Голямата гъска ще използва тази внезапна атака като повод да увеличи проклетите ЗВС — отбеляза Брам Тамблин.
— Повод ли? — извика Тасия. — Как може да говориш така, татко? Тези кораби са убили Рос. Кой знае още къде ще нападнат?
Брам се задъха и лицето му посивя. Джес го подкрепи и се обърна към сестра си:
— Спри, Тасия. Хайде, татко. Ела да влезем вътре. Трябва да си починеш.
Ческа побърза да хване Брам Тамблин за другата ръка. Компито на Тасия също предложи помощта си.
— Да му направя ли изследване? Да му дам лекарства?
— Остави го на мира, ЕА — изсумтя момичето. — Това просто е обичайната му мелодрама.
Въпреки минималния си медицински опит Ческа виждаше, че старецът не се преструва. Въведоха го в облата му колиба и го сложиха на леглото. Джес седна до него.
Ческа намери пликчета с любимия чай от пиперов цвят на Брам и му запари една чаша. Старецът едва успя да се надигне, за да изпие чая, и признателно й се усмихна.
После поспа около час. Ческа смутено седна до Джес и тихо поговориха. Въпреки че копнееше да го стори, тя не посмя да приказва с него за това дали най-после могат да приемат взаимната си любов. Знаеше, че ще трябва да мине време.
След поразителната новина Ихи Окая щеше колкото може по-скоро да я привика обратно в Рандеву, но на младата жена не й се искаше да остави Джес сам с неочакваните му задължения. Четиримата му чичовци вече бяха поели изпомпването и транспортирането на водата, както и електрохимическата й преработка в традиционните високоенергийни горива. Плумаската водна промишленост от поколения бе в ръцете на рода Тамблин и те бяха длъжни да поддържат функционирането й въпреки семейните нещастия. От това зависеха много скитнически кланове.
Ческа стисна ръката му.
— Ще успееш, Джес. Всички групи са обучени, оборудването работи нормално. Чичовците ти си знаят работата. Ти си силен и умен, а и си добър човек.
— Рос също беше добър човек. — Джес не я гледаше, а се взираше в изпитото лице на баща си. — Това не му помогна срещу извънземните противници… нито в отношенията му с баща ми.
С шум, който сякаш целеше да наруши и малкото спокойствие на баща й, Тасия влезе в колибата. ЕА я следваше. Лицето й беше розово от студа, като че ли се бе разхождала по ледения шелф, за да избистри мислите си. Изражението й издаваше решителност. Ческа не познаваше по-малката сестра на Джес добре, но виждаше, че момичето не е дошло да утеши баща си.
Джес явно не за пръв път се сблъскваше с това настроение на сестра си и веднага се опита да отклони поредното й избухване.
— Куриерът замина ли си? Можеш да го изпратиш до кораба му, ако има нужда от придружител.