— Замина си, но преди това ми показа посланието на крал Фредерик.
Сърцето на Ческа се вледени. Предусещаше какво ще каже момичето.
Брам с усилие се надигна и седна. Чаят му беше изстинал. Той се намръщи, после погледна Тасия.
— Какво си намислила, госпожичке?
— Мисля за дълга си, татко. Безброй пъти си ни казвал, че трябва да мислим за скитниците, не за себе си. — Тя скръсти ръце на гърдите си. — Ами ако предложа услугите си на земните въоръжени сили?
— В никакъв случай — отсече старецът. Ческа веднага разбра в какво ще се изроди разговорът. ЕА се приближи до леглото на Брам и поправи завивките му, но той прогони грижовното компи.
— Някой трябва да се бие с враговете, които убиха брат ми. — Тасия дълбоко си пое дъх. Ческа знаеше, че момичето е буйно и прибързано, но и много даровито.
— Успокой се, Тасия — тихо рече Джес. — Ти имаш дълг към семейството и ни трябваш тук.
— Не ви трябвам. От години не правя нищо важно във вододобивния бизнес. Чичовците ни поемат всичко, с което не се занимаваш ти. — Тасия продължи с по-спокоен глас: — Божичко, татко, ти знаеш колко ме бива. Първокласен пилот съм, мога да поправям и пилотирам адски много модели кораби. В ЗВС ще ме приемат на мига, може би даже ще ме пратят в офицерска школа.
— И няма да те пуснат и след милион години — дрезгаво отвърна Брам. — Престани с тия глупости.
Ческа си спомняше няколкото си спора със собствения си баща, когато трябваше да я пусне в Рандеву, и знаеше, че старият Брам възприема абсолютно същия грешен подход към дъщеря си. Като по-млада, тя години наред бе принудена да пътува на търговските кораби на клана Перони преди баща й най-после да я прати при Ихи Окая. Отначало беше негодувала, ала скоро бе разбрала, че е имал право.
Тасия обаче нямаше скоро да стигне до тази мисъл… а и Ческа не беше сигурна, че позицията на Брам е правилна. Скитниците винаги бяха смятали разностранните способности за ценно качество. Тасия бе умна и добре обучена. Многобройните й умения щяха да я направят изгодна партия за женитба, силно попълнение за всеки клан. Тези качества я правеха още по-ценна за земните въоръжени сили.
— Ти не дължиш никаква вярност на Земята, Тасия, и знаеш, че земните въоръжени сили не обичат скитниците — каза Ческа. — Не забравяй, че един от техните патрули плени и уби Ранд Соренгаард.
— Ранд Соренгаард беше пират — отвърна момичето. — Не ми пука, че ти беше братовчед. Той убиваше хора и отвличаше кораби. Не го изкарвай велик скитнически герой.
— Погледни татко, Тасия. Той не е в състояние да се справи с вододобива — каза Джес. В гласа му звучеше неприкрит гняв.
— Добре съм — изсумтя старецът.
— Не си — едновременно заявиха Ческа и Джес.
— Ти си малката ми сестра. Вече изгубих Рос и не искам да изгубя и теб.
— По-добре ли е да изгубиш войната? Онези кристални кораби безмилостно и без предупреждение са унищожили небесната мина на Рос и научноизследователска станция на Гъската. На тях не им пука за нашите дрязги.
— Някой иска ли горещи напитки? — обади се ЕА. — Мога бързо да ги приготвя.
Никой не обърна внимание на малкото компи.
— Забранявам ти — каза Брам. — Разговорът е приключен.
— Божичко, къде ли съм чувала тези думи? — саркастично попита Тасия. — Не казваше ли същото и на Рос?
ЕА последва момичето, което гневно напусна колибата на стареца. Брам изглеждаше така, като че ли родната му дъщеря му е нанесла смъртоносен удар, напомняйки му за единствената ужасна грешка, която беше допуснал през живота си. Нададе дрезгав вик и се строполи на леглото, — свил в юмруци възлестите си ръце. Ала Тасия вече си бе отишла.
49.
Тасия Тамблин
Ядосана и вече взела решение, Тасия крачеше по ръба на ледения шелф, като толкова силно удряше с крака, че подплатените й ботуши оставяха вдлъбнатини в леда. Момичето се взираше в металически тъмните води на скритото море и си мислеше за големия си брат Рос.
Той беше имал куража да се изправи срещу невероятния инат на баща им. Рос беше смел и самоуверен и се беше доказал с безспорния успех на Синята небесна мина. Бе се готвил да се ожени за Ческа Перони. Тасия много се гордееше с постиженията му въпреки упоритата липса на подкрепа от страна на баща й.
Но злите извънземни врагове бяха унищожили всичко. Бяха разрушили неговата чудесна небесна мина и бяха отнели живота му.
Сега Тасия имаше възможност да направи нещо, за да отмъсти за него. Формално погледнато, това трябваше да е задължение на баща й — или по-точно на Джес, — но двамата бяха загрижени за семейния бизнес. Навярно основателно. Но пък нали чичовците й щяха да поемат вододобивната дейност и да изпълняват доставките.