Кланът Тамблин печелеше много от изпомпването на вода до повърхностните пунктове, от които пълнеха резервоарите си минаващите товарни кораби. Космодрумът беше свързан с помпените станции. Тъй като през траурния период нямаше пристигащи кораби и цялата производствена дейност бе замряла, кладенците бяха затворени. Капаците им бяха покрити със скреж и по краищата им се процеждаха водни капки. Сондажните кули бяха високи и почти не се нуждаеха от опора при слабата гравитация на ледената луна.
Тасия и ЕА излязоха под студеното черно небе, осеяно с диамантени звезди, и продължиха по затворените сгъваеми коридори, инсталирани върху замръзналата повърхност. Три добре поддържани космически кораба, собственост на клана Тамблин, стояха до достъпните колиби, готови за полет. Тасия можеше да пилотира и трите. Братята й я бяха научили на много пилотски трикове и тя се беше упражнявала безброй часове, повече, отколкото предполагаха близките й. И без това на скучната ледена луна нямаше много други развлечения.
Тъй като корабите принадлежаха на семейството й, не се налагаше да ги отвлича. След като постъпеше в земните въоръжени сили, може би щеше да успее да върне кораба на Плумас. Но баща й дълги години щеше да беснее за това.
Бързо минаха по свързващия тунел до най-близкия кораб. Тасия се изкушаваше да вземе любимия на Джес, който беше по-бърз и по-чист, но не искаше да го разстройва повече от необходимото, затова избра единия от двата други.
Стигна до люка, извади информационен модул от един от многобройните джобове на широкия си панталон и каза:
— Вземи, ЕА, качи го. Това са навигационни инструкции и корабни данни. Ако се уморя, може да се наложи да изпълняваш функциите на втори пилот. — Пътуването до Земята щеше да отнеме доста време, а през последните няколко дни тя почти не беше спала.
— Никога не съм пилотирала кораб, Тасия. В ядрото на паметта ми може да няма достатъчно място за толкова много информация.
— Тогава изтрий част от детските си игри — но не спомените. Искам да запазиш всички мигове, които си прекарала с Рос. Ще ми ги разказваш по време на дългия полет.
— Разбира се, Тасия. — ЕА пъхна информационния модул в слота и активира програмата. — Готова съм. Сега ми се струва съвсем просто.
— На мен ми трябваха години, докато се науча да пилотирам, а ти можеш за няколко секунди да отвориш програмата. — Тасия поклати глава.
— И също толкова бързо може да бъде изтрита.
Докато си слагаше предпазните колани, Тасия изсумтя.
— Да, наясно съм с този недостатък.
Включи отоплението. От месец никой не бе използвал този кораб и вътре миришеше на застояло. Тя активира електрическите и животоподдържащите системи, после увеличи температурата още малко.
Повика координатите на системата на Земята и определи курса. После се откачи от свързващия ръкав и издигна кораба от ледената повърхност. Плумас приличаше на напукан бял мехур.
— Добре, да последваме Пътеводната звезда.
Замъгленото й зрение се дължеше или на мръсните прозорци на кабината, или на насълзените й очи — не знаеше на какво точно. Тя включи космическия двигател и полетя към бъдещето си.
50.
Маргарет Коликос
Седмици наред двамата археолози правеха откритие след откритие, поразителни останки… но съвсем малко отговори на загадките. И все пак беше време да пратят поредния доклад на Земята. Седнала в претъпканата си палатка, Маргарет довърши последните си записки в дневника и иронично се усмихна.
За разлика от разкопките на римски руини или потънали средиземноморски градове на родната планета, проучванията на кликиската цивилизация не се изразяваха просто в доизясняване на някоя маловажна подробност от иначе пълната картина. Винаги, когато Маргарет или Луис откриваха нещо важно — като нейното откритие, довело до разработването на кликиския факел, — всички аспекти на кликиските проучвания претърпяваха сериозна преоценка.
Работата им на Рейндик Ко се състоеше в събиране на огромни количества данни, почти без време за анализи и интерпретации, освен вечер. За съжаление, сега беше късна утрин. Маргарет не можеше да повярва, че вече е пропиляла толкова много полезни работни часове за писане на този доклад, но си знаеше задълженията. Ханзата им осигуряваше значителни субсидии и едно от твърдите изисквания бе редовно да пращат сведения за напредъка си. Луис категорично отказваше да го прави — той смяташе такива „домашни работи“ за безсмислени. Но жена му разбираше, че добрият археолог трябва да удовлетворява желанията на спонсорите си, даже това да отнема ценно време за работа.