Макар че откакто се беше събудила, вече няколко пъти бе слушала металическата мелодия, Маргарет включи старомодната музикална кутия, която й беше подарил Антон. Зъбците на металния гребен възпроизведоха натрапчивата стара песничка. Тя се усмихна при мисълта за сина си и се зачуди дали често си спомня за родителите си.
Препрочете доклада си и остана доволна от описанията на всичките им открития. Когато приключеха разкопките, щеше да отнесе със себе си подробни изображения и артефакти, но засега Аркас щеше да продиктува доклада й на горичката от световни дървета. С помощта на телевръзката думите му щяха да стигнат до зелените жреци на Земята, а те на свой ред щяха да предадат доклада на председателя Венцеслас, който навярно нямаше да му обърне никакво внимание.
Луис и ДД вече бяха в скалния град и бърникаха останалите от извънземните машини. Мъжът й беше убеден, че може да активира някой от отдавна изоставените генератори. Нетърпелива да се върне в развалините, Маргарет излезе под ярката слънчева светлина и погледна лабиринта от каньони, обхващащ като паяжина недалечните планински склонове. Чудеше се още колко неща ще намерят там. Откритията им едва сега започваха.
Потърси Аркас, ала жреца го нямаше в палатката му. Археоложката раздразнено се намръщи. Двадесетте световни дървета бяха пораснали до раменете й и разпростираха златистозелените си клонки, за да поглъщат слънчевата светлина. Почвата около тях беше влажна, което показваше, че Аркас вече ги е полял, но той не се мяркаше наоколо. Тя трябваше да предаде доклада си, а жрецът нямаше много други задължения.
Аркас бе доказал ценността си, като им беше съобщил новината за извънземната атака при Ансиър. Макар че не можеше да показва изображения по телевръзката, той им бе описал откритията на генерал Ланиан. Поразена, Маргарет си беше спомнила кристалните сфери, които за миг бе видяла да изплуват от пламтящата вътрешност на планетата и да изчезват в космоса. Доктор Серизава небрежно ги беше обяснил като „странни останки“, изхвърлени от горящия газов гигант.
Дали експериментът им с кликиския факел някак си не беше провокирал тази атака? Каква форма на живот можеше да съществува дълбоко в недрата на огромния газов гигант?
Тя извика зеления жрец, но не получи отговор. Сви рамене и въздъхна. Аркас не за пръв път отсъстваше, когато имаше нужда от неговите услуги.
Археоложката не недоволстваше от това, че жрецът си има лични интереси. Той обичаше да се скита из каньоните, да събира фосили и геологически образци. И все пак основната му задача беше да служи като връзка с техните спонсори.
— Аркас! — пак извика Маргарет. Помисли си дали да не остави доклада си за по-късно, но реши да го намери.
Луис и Аркас се разбираха добре. Вечер често играеха на карти с ДД, докато тя проучваше откритията си през деня. Тъй като знаеше, че жрецът има достъп до цялата информация, която съхраняваше огромната световна гора, Маргарет малко негодуваше, че той като че ли не проявява интерес към нови неща. Къде беше амбициозността му?
Тръгна към скалистото възвишение, където Аркас често ходеше да съзерцава залезите. Изкачи се по склона, като прескачаше камъните.
Всички кликиски светове, които бяха анализирали с Луис, бяха слънчеви и сухи. Пустите градове на Ларо и Пим бяха издигнати в безкрайни тревисти равнини и се издигаха високо като термитници насред нищото, далеч от всякакви източници на вода. Вместо да строят могилите си близо до потоци, насекомовидните извънземни бяха избирали местоположението на градовете си поради други съображения, основаващи се или на геометрична координатна система, или на някакви неизвестни критерии.
Корибус, където бяха провели последните си археологически разкопки и където бяха открили кликиския факел, също беше пустинен свят, но много по-разрушен. Руините бяха почернели и остъклени, сякаш преди векове на планетата се бе водила титанична битка. Ала ксеноархеолозите не бяха намерили обяснение на причината за този гибелен сблъсък.
Стигна до върха на възвишението и се сепна, когато видя грамадните черни туловища на кликиските роботи.
Сирикс, Илкот и Декик седяха неподвижно, взираха се в небето и се грееха на слънце. Изглеждаха почти еднакви.
Единият — Сирикс, реши Маргарет — мигновено активира системите си и абаносовата му коруба се разтвори като криле на бръмбар. Разгърна се голямо отразяващо платно — и заплашително се изду. Другите два робота последваха примера му и сега изглеждаха три пъти по-големи. Многобройните им червени оптични сензори заблестяха.