На Нира й се искаше да побърза, но забави крачка, за да върви заедно с Отема. Люкът зад тях се затвори и тя изпита клаустрофобия. Обзе я паника, когато усети мириса на метал и изкуствени смазки, синтетични мебели и многократно пречистван въздух. Как щеше да издържи като пленница по време на пътуването до седемте слънца на Илдира?
Отема усети безпокойството на помощницата си и изражението на набръчканото й лице се смекчи.
— Винаги, когато поискаш, можеш да общуваш с фиданките. Все едно си в световната гора. — Вече бяха натоварили засадените в саксии дръвчета, подаръци за мага-император. Тъмните устни на Отема се разтеглиха в усмивка. — Знам, Нира, защото не само често съм пътувала с космически кораби, но съм прекарала и години на Земята, далеч от световната гора. Не е същото, но поне ще ти помогне да не полудееш.
Рлинда ги заведе до каютата за гости. Грижливо засадени в орнаментирани контейнери, избраните фиданки бяха поставени върху лавици и в ъглите на помещението.
Търговката се изправи на прага.
— Останете на леглата, докато не излетим. След като включа двигателя, ще дойда при вас.
Отема прокара пръсти по стъблото на едно от дръвчетата.
— Благодаря ви, че ни взехте на кораба си. Световната гора също ви изказва признателността си.
Рлинда кимна. Едва ли разбираше мистичната им връзка с фиданките.
— Щастлива съм, че карам този първи товар от Терок. Отец Идрис и майка Алекса ще се уверят в преимуществата на търговията с екзотични храни и предмети на лукса. Това е само началото.
Търговката затвори вратата на каютата и тръгна към пилотската кабина. Отема легна на леглото си, обгърна се в съзерцателно покривало от мълчание и потъна в безмълвна молитва към световната гора. Нира последва примера на посланичката, докосна една от фиданките и се опита да успокои разтуптяното си сърце. Трябваше да запомня всички подробности и да ги разказва на дърветата, нещо като дневник. Много често бе чела на глас откъси от официални текстове, разкази и стихове. Сега щеше да разкрива на дърветата нови и необработени впечатления, да им даде възможност да наблюдават тази вълнуваща експедиция през нейните очи.
По интеркома се разнесе краткото съобщение на Рлинда:
— Пригответе се. Излитаме. Ще се опитам да е колкото може по-плавно.
През следващите два дни Нира и Отема разгледаха „Ненаситно любопитство“ и правеха компания на фиданките в каютата си. Чрез телевръзката и пълния достъп до знанията на световната гора двете бързо овладяха илдирийския писмен и говорим език. Нямаше да има пречки за успешното изпълнение на задачата им.
Освен това се опознаваха взаимно.
— Разбирам много от знаците по лицето ти, Отема. — Нира погледна овалите и кривите линии около устата на посланичката, на челото и около очите й. — Аз съм получила основни инструкции по четене, музика, засаждане, отглеждане и ботаника. — Тя се усмихна. — Забелязвам, че имаш няколко знака за пътешествие. Но лицето ти…
— Младата жена в почуда поклати глава. — Никога не съм виждала толкова много знаци за постижения.
Отема докосна тъмната си кожа, сякаш за пръв път от години се сещаше за незаличимите татуировки. Показалецът й проследи една дълбока бръчка на лявата й буза.
— Като млада обичах да изпълнявам музика, тъй като световните дървета смятат симфониите и мелодиите за вид език, също толкова показателен за човешката култура, колкото и статистиката. После изучавах други дисциплини, за да разширя кръгозора си, и получавах все нови и нови знаци за постижения.
— Всички линии са красиви — сериозно рече Нира.
— Но ти… — Отема посочи гладкото лице на девойката — след това пътуване ще получиш знак за пътешествие, както и нова татуировка за четец и знак за историческо образование. Това ли искаш?
— Искам да служа на световната гора, в каквото качество съм необходима на дърветата. — Нира замълча, разбрала, че Отема очаква по-откровен отговор. — Но ако мога да служа на гората като наблюдавам интересни неща, наистина ще съм още по-доволна.
— Семейството ти ще се гордее с теб — каза старицата.
Нира изглеждаше малко неуверена.
— Семейството ми вече се гордее с мен. Осигурих му нова квартира в новия червеен кошер, но близките ми не разбират жречеството. Единствено аз от целия ми род проявявам интерес към дърветата.
Отема се изненада.
— Навярно прекалено дълго съм била жрица. Мислех, че всички терокци се посвещават на гората, всеки по свой начин.
Нира извърна очи.
— На „Кайли“ предците на моето семейство са били инженери, специалисти по поддръжката и монтьори. Представителите на рода Кали щяха да са изключително полезни, ако Терок се беше оказал сурова планета. — Тя сви рамене. — Но на нашия свят техните умения са почти излишни. Е, те поддържат системите и си вършат работата, но не я обичат.