— Въпреки това работата им е важна за живота и смъртта — отвърна Отема. Засадените в саксии фиданки сякаш слушаха разговора. — Само че не по начина, по който са очаквали те. А твоето… ти знаеш какво е призванието ти, Нира.
— Да, и не искам нищо друго от живота.
На четвъртия ден от пътуването — „Ненаситно любопитство“ минаваше през Хоризонтния куп и се приближаваше към Илдира — Рлинда Кет ги покани на вечеря.
— Крайно време е да се запознаете с илдирийската култура. Освен това аз съм един от малкото хора в Ханзата, които могат да сготвят прилични илдирийски ястия. Това си е цяло предизвикателство, нали разбирате, особено да намериш нужните продукти.
Нира нямаше търпение да опита необикновената храна, въпреки че хранителните й добавки и слабото смъдене от фотосинтезата на кожата й не й позволява да огладнява. Облечена в нормалните си дрехи, тъй като не знаеше какво да облече, момичето последва Отема до личната капитанска каюта. Тъй като социалните функции и дипломатическата професия бяха нещо ново за нея, тя смяташе тази вечеря за подготовка, която щеше да й е от полза на Илдира.
Рлинда носеше престилка, покрита с антистатичен филм, която не можеше да се покрие с петна или капки от храна. Нира усети мирис на врящо масло и пикантни подправки. В различни съдове имаше пъстри сосове. Дебелата търговка се движеше като вихрушка — готвеше едновременно на пет портативни котлона.
— Все си мисля за нашия нов товар — без да прекъсва кулинарните си занимания, каза Рлинда. — Нямам търпение да опитам оригиналните рецепти с терокски продукти, но на вас сигурно ви е омръзнала храната от родния ви свят. И все пак ще съм ви благодарна, ако можете да ми дадете някои съвети. — Тя с надежда повдигна вежди.
— Уви, зелените жреци не са известни с готварските си способности — тържествено отвърна Отема. — Готвенето не е сред изучаваните от нас дисциплини в служба на световната гора.
— Тъкмо от това се боях. — Рлинда разбърка желатиновата смес, за да не залепне за дъното на тенджерата.
Загреба с черпак напомнящия на пудинг гъст крем и го разпредели на идеално равни порции в три чинии. После прибави някакъв жилав зеленчук, полят със златист сироп, и накрая задушени парчета сивкаво месо, нарязани на равнобедрени триъгълници. Подаде първата чиния на Отема.
— Вие дълги години сте били посланичка в Ханзата, госпожо, но пътешествията някога отвеждали ли са ви при седемте слънца?
— Не. Това пътуване е също толкова ново за мен, колкото и за Нира.
Момичето също взе чинията си и вдиша пикантното ухание.
— Е, в Миджистра ще опитате по-вкусни ястия, особено защото сте гостенки на мага-император, но това си е истинска илдирийска гощавка. — Рлинда потопи дебелия си показалец в една от тенджерите и облиза соса. — Идеално. — После взе собствената си чиния и седна при тях на тясната камбузна маса.
— Колко пъти сте били в Миджистра? — попита Нира.
— Четири, и всеки път ми хареса. Надявам се с този товар терокски стоки да ме посрещнат още по-радушно. Илдирийците не възразяват срещу нашите посещения, разбирате ли, но са доста… необикновени. Извънземни — какво можете да кажете? Трудно е да се определи дали се радват, че търгуват с нас, или просто ни търпят.
— Даже човешките култури много се различават — отбеляза Отема. — А илдирийците дори не са представители на нашата раса.
— Ако искате, набързо ще ви дам представа за някои неща, които трябва да знаете за извънземните — каза Рлинда. — Първо, илдирийците са полиморфни като кучетата. Делят се на много породи и телесни типове. Някои може да изглеждат човекоподобни, но не се оставяйте това да ви заблуди. Всъщност са много красиви — и са ми казвали, че били надарени както трябва, ако разбирате какво искам да кажа, макар че никога не съм чувала никакви доказателства, че човеците и илдирийците могат да се кръстосват.
— От генетична гледна точка това е крайно необикновено — отвърна Отема.
— Вярно е, но аз съм виждала много необикновени неща. Различните раси притежават особености и способности, които ги поставят в съответните касти на илдирийското общество. Мислителите обичат да са мислители, работниците обичат да са работници и така нататък.
— Расите могат ли да се кръстосват? — попита Нира.
— А, естествено. — Рлинда опита едно триъгълно парченце месо, после се изправи и отиде да вземе друг сос от тенджерите, от който също им сипа. — Понякога го правят от любов и взаимно привличане, друг път — като съзнателен опит да подчертаят някои качества. Например, когато се кръстосат благородници и воини, потомците им стават офицери от слънчевия флот. Чувала съм, че най-добрите певци, поети и артисти са мелези, обединили генетични преимущества, каквито чистокръвните касти не притежават.