— Ще си имаме ли работа с много такива различни раси? — попита Отема. — Или само с ръководителите им?
— Е, трябва да опознаете най-разпространените раси. Те се различават и по имената си. Всяка раса има специфичен звук в края на името. Например имената на всички благородници завършват с „х“, на бюрократите — със „с“, на работниците — с „к“. Тези от смесен произход използват комбинация от звуци. Имената на офицерите, чиито родители са от благородническата и воинската каста, завършват с „нх“. Паметителите са деца на бюрократи и благородници и имената им завършват със „сх“. — Рлинда сви рамене. — Всичко това е приблизително, разбира се, защото азбуката им е различна от нашата.
За десерт търговката им поднесе жълт крем, напомнящ на карамел, с форма на конус, после каза:
— И аз не знам много за зелените жреци. Жените ли се? Позволено ли ви е да имате партньори?
Отема се усмихна.
— Естествено, че ни е позволено, макар че повечето от нас посвещават живота си на дърветата. Когато усетим желание, си взимаме любовници. — Тя се отпусна назад. — Аз обаче вече съм прекалено стара за това.
— Е, самата аз съм се омъжвала достатъчно пъти. — Рлинда опита десерта и даде знак на гостенките си да последват примера й. — Надживях двама от съпрузите си, а най-горчива беше раздялата ми с последния. Напусна ме, за да се ожени за една млада хубавица — и след година тя го уби в пристъп на страст.
Нира ахна. Рлинда с многозначителна усмивка поклати глава.
— Винаги казвах, че с него не можеш да излезеш на глава, и новата му жена също трябва да е стигнала до това заключение. Досега най-добрият ми бивш съпруг е вторият, казва се Брансън Робъртс. Аз го наричам БиБоб, въпреки че никой друг не му казва така. Все още сме приятели и той е най-опитният ми пилот — просто не се разбирахме достатъчно, за да останем женени. — Тя погълна десерта си на три хапки и избърса устните си със салфетката.
— Отказах се повече да се омъжвам и реших да стана чревоугодничка. Да забравя за секса… е, почти. Какво по-хубаво от това да опитвам всички кулинарни удоволствия на различните светове?
Рлинда си погледна часовника и включи видеоекрана на стената. Приближаваха се към куп ярки звезди.
— Не остава много. Онова там са седемте слънца на системата на Илдира. — Тя започна да разчиства съдовете.
52.
Паметителят Дио’сх
В най-дълбоките архиви в Призматичния палат цареше тишина. Както във всички сгради в Миджистра, дори под земята, помещенията постоянно бяха добре осветени с лампи на всяка пресечка и светещи плоскости на тавана. Но въпреки че химическите огньове имитираха ярка дневна светлина, паметителят Дио’сх усещаше потискащите сенки, които се криеха в затворените пространства. Загадките, страховете и трагичните спомени от Крена…
Прозрачните стени на архивите водеха до безброй помещения, превръщащи подземните етажи на Палата в стъклен лабиринт. Дио’сх предпочиташе да се намира във високите кули с открити балкони, където можеше да слуша потоците вода, прескачащи от платформа на платформа, ала само тук в тези смълчани катакомби можеше да открие нужните му извори. Тук долу паметителят имаше достъп до всички древни документи на илдирийската история.
Откакто го бяха спасили от умиращата колония на Крена, ръцете му трепереха и нямаше апетит. Усещаше слабост и болки в сърцето. Паметителят Вао сх се бе опитал да го убеди, че симптомите му са психическа реакция на преживяното премеждие и не се дължат на самата болест. Дио’сх и другите бежанци бяха останали под карантина, докато не се установи, че са здрави. Въпреки това всяка мускулна болка или главоболие го изнервяха.
Нищо обаче не можеше да спре маниакалното му любопитство. Дио’сх трябваше да намери прекалено много информация, да прочете прекалено много разкази, да научи прекалено много истории. Трябваше да открие истината.
Всички паметители прекарваха живота си в учене и преповтаряне на Сагата на седемте слънца. Представителите на тяхната раса бяха надарени с добре организирана фотографска памет и можеха дума по дума да запомнят и рецитират безкрайния епос. Нито един израз не биваше да се промени.