— Не бях сигурен, че си спомняте — каза той.
— Вие изиграхте по-важна роля в живота ми, отколкото предполагате, мосю Бернар — и освен това не можах да си спомня дали съм ви върнала парите за глобата? Виновна ли съм пред вас?
— Получих бележка от вас с парите няколко седмици по-късно. Струва ми се, че ми бяхте изпратила първата си заплата.
Тя се засмя.
— Вероятно. Тогава бях честна жена. Каро — това е Пол Бернар — един театрален предприемач — струва ми се така пишеше на визитката ви?
— Точно за това исках да поговорим…
— Тъкмо щяхме да си поръчаме кафе — бързо вметна Каро, — ще се присъедините ли към нас?
Леони я погледна изненадано, откъде такъв внезапен ентусиазъм по отношение на Пол Бернар? О, разбира се, иска да я запознае с някой привлекателен мъж.
— Е, за какво говорехме, мосю Бернар? — попита Леони с усмивка, докато се настаняваше на стола, предложен й от келнера.
— Спомняте ли си, когато се срещнахме във влака — тогава ви казах, че имате качества, за да постигнете успех в кабарето. Дори като обикновено провинциално момиче вие имахте интересна външност — нещо повече, у вас се долавяше една надменност, една пищност, скрита зад катовете вълна. Отново ви видях — два пъти. И двата пъти в „Интернационал“.
Леони простена.
— О, Господи, никога няма да го забравя.
— Не бива да го забравяте — това бе може би най-доброто начало, което бихте могли да положите в шоубизнеса — никога не би могло да се случи нещо по-лошо. Бе унизително — особено за младото момиче, което бяхте тогава.
Тя въпросително повдигна вежди.
— Искате да кажете „невинното“ момиче?
Той се позамисли над това.
— Да, вероятно. Но това е минало. Онова, за което ми се ще да поговорим, е настоящето. Къде сте сега? Вие сте обществена фигура — позната на всеки в Париж — вероятно и на цяла Франция. Хората ще се тълпят в театъра само за да зърнат красивата любовница на дук дьо Кормон.
Тя бе шокирана.
— Като някакъв номер в цирка!
— Нямах предвид това — и то наистина не е така. Те ще дойдат, за да видят вас — една красива жена, трагично принудена да крие детето си, за да не й го отнеме богат и силен мъж. Публиката ще оцени това, ще платят само за да ви видят.
— Да ме видят? Но аз какво ще правя? — попита тя, спомняйки си, че бе задала съвсем същия въпрос преди толкова много години във влака.
— Ще правите пари — тихо отвърна той.
Пари. За пореден път тя се нуждаеше от пари, сега, за да плати на адвокатите — или поне за да се отблагодари на Алфонс и Каро, които бяха похарчили цяло състояние, за да наемат адвокат от нейно име. Бе работила в кабарето преди, когато се нуждаеше от пари, и трепна при спомена за това. Не, бе прекалено унизително. Никакви пари не си струваха.
Значи това е, помисли си той, бе улучил правилно, тя се нуждаеше от пари.
— Обещавам ви, че няма да има нищо общо с преди. Този път ще сте подготвена, ще знаете какво да правите, как да се движите, как да използвате гласа си. Ще отнеме известно време, но ще ви направим най-известната — не с лоша слава — жена в Европа, Леони Бахри. И една от най-богатите.
Тя изтръпна при мисълта за кабарето… много пари, бе казал той. Можеше да се отплати на Алфонс — да изкупи собствените си грехове, да плати за Амели.
— Ще го обмисля — най-накрая се съгласи тя.
Каро въздъхна, когато си стиснаха ръцете. Единственото, което си помислих, е, че е много привлекателен мъж и е време тя да срещне някого — а виж какво стана сега. Господи, пак аз съм виновна!
— Леони, не можеш да го направиш — протестираше Каро, докато шофираха към съда. Предварителните заседания бяха този следобед и целта на обяда беше да се повдигне духът на Леони — а вместо това сега тя се разстрои.
Леони въздъхна.
— Бих искала да съм достатъчно смела, за да го направя — той каза, че мога да направя много пари, Каро. Ще съм в състояние да се отплатя на теб и Алфонс… в края на краищата, Амели е моя отговорност, не ваша.
— Вече обсъждахме това. Алфонс прави всичко заради самия себе си, както и ти.
Той бе съпричастен, когато Леони трябваше да се раздели с Амели, участва в разследването за убиеца на Шарл… сега мразеше дьо Кормон почти колкото и Леони.
— Няма значение, Леони, той може да си го позволи — разбира се, не е толкова богат, колкото Мосю, но все пак е доста богат.
Леони остана умълчана. И двамата бяха така добри с нея, само благодарение на тях тя бе успяла да оцелее. Каро й бе помогнала да плати за разширението на Вилата, включващо допълнителни стаи, в които да може да посреща повече гости. А сега и това дело. Трябваше да има някакъв друг начин да печели пари, но какво можеше да прави тя? Знаеше само как да бъде държанка — а и в това не постигна голям успех. Колата спря пред съда и тя със страх се загледа в солидната заплашителна каменна сграда.