Личният живот на Леони, когато имаше време за такъв, беше в контраст със светския й образ. Всяко свободно време тя прекарваше във Вилата, нейно убежище от хората и публичността, които я преследваха навсякъде.
Той погледна към Мосю. Наблюдаваше я настойчиво. Тя не бе говорила с него повече от десет години и въпреки това той всяка вечер продължаваше да посещава представленията, само и само да я зърне. Поклащайки удивен глава при мисълта за неговата лудост, Марок се изниза през вратата и се запъти зад кулисите.
— Господине — Вероне колебливо се покашля.
Дьо Кормон уморено вдигна поглед от бюрото си.
— Какво има сега, Вероне?
— Става дума за гумите, господине… за новите коли. Спомняте ли си, че говорих с вас за това. Сега цената е наистина възпиращо висока.
Дьо Кормон се облегна назад в зеленото кожено кресло и се замисли над проблема. Наистина бе така. Цената на каучука бе увеличена всеки път, когато я провереше.
— Знам, че ще се съгласите с мен, господине, когато ви кажа, че огромният разход на гуми за нашите коли е напълно неизгоден, но имам една идея. Понастоящем съществува начин да намалим разходите си с разширяване на автомобилната индустрия, може би сериозно трябва да помислим самите ние да станем производители на гуми — можем да снабдяваме Европа с гуми, подбивайки сегашните цени и в същото време, намалявайки собствените си разходи. Има огромна възможност за печалба. Ето някои цифри, господине. Ще се наложи да се разтичам, разбира се, но направих някои проучвания и стигнах до заключението, че ако решите да купувате каучука си направо от Бразилия — дори може би да купите плантация — ще бъде повече от изгодно.
Дьо Кормон го слушаше. Вероне бе добър човек, бе верен и имаше истински нюх за изгодни сделки. Той взе от бюрото си малкия ален модел на новата лимузина „Дьо Кормон“, подържа я в ръце, одобрявайки семплите й изчистени линии, липсата на каквито и да било джунджурийки и украси, които само бяха развалили първите коли. Тази бе по-лъскава, по-дълга — и много по-мощна. Спомни си как бе подарил на Жерар и Арман малки модели на първата кола — не беше ли точно по времето, когато Жерар беше много болен? Надяваше се Жерар да го наследи в бизнеса, но той реши да става архитект. Арман щеше да поеме бизнеса, защото обичаше колите.
— Господине?
Той го погледна.
— Какво има сега?
Вероне сдържа гнева си.
— Каучукът, господине, за гумите. Ако се интересувате, ще сключа някои договори в Бразилия. Има няколко плантации, които произвеждат висококачествен каучук „Пара“ — точно от какъвто се нуждаем. Това сигурно е най-твърдият каучук и разбрах, че се добива единствено по южното поречие на Амазонка — на север става само „слаб“ каучук. Има няколко находища — Агенция Хевеа Белем, Компанията Пунтамайо и Ору Велю са най-добрите възможности. Това изисква да се замине за Манаус и да се уреди покупката на продукцията за целия сезон от една или няколко от тези компании на изгодна цена.
Добра идея. Можеха да издигнат фабрика на мястото до склада за части… дьо Кормон погледна часовника си. Влакът за Ница тръгваше след петнадесет минути… той припряно отмести назад своето кресло и се протегна за сакото си.
— Ще го обсъдим по-късно Вероне…
— Но…
— Не сега, Вероне, нямам време.
Вероне ядосано въздъхна. Това можеше да означава отлагане за още един месец — или дори два. Дьо Кормон никога не казваше кога ще се върне.
42.
Този път Монте Карло посрещна Леони по свой собствен начин — като звезда, като знаменитост… бляскава млада жена във внушителна коприна и варварски, инкрустирани със смарагди гривни, с усукана златисторуса коса. Леони се справи с ролята с апломб, усмихваше се на множеството, докато минаваше през Казиното и си спомняше своето удивление онази първа нощ, когато срещна Мосю и хората се отдръпваха, за да направят път на дук дьо Кормон, хванал я под ръка. Сега те се отдръпваха заради нея, управителите й се покланяха, а портиерите я поздравяваха. А в кафене „Париж“ винаги имаше запазена маса за нея.