Денят премина твърде бързо, подаръците бяха раздадени — плюшени играчки и подскачащи гумени топки, кукли, кончета, коли, пъзели, както и много книги. Пуснаха хвърчила в небето, имаше и шарени кесии с лакомства…
Пътуването към дома й се стори дори по-дълго. Бе уморителен ден и Господ й беше свидетел, че се нуждаеше от малко почивка, но бе и нейният най-щастлив ден от няколко месеца насам.
Бе във Вилата от две седмици, две блажено мързеливи седмици — събираше сили за американското турне. Първо щеше да има репетиции, проби на костюмите, изработване на новите песни и… о, милиони детайли, за които не й се искаше да мисли сега. Бе време за безделничене, за шляене и отпускане — не правеше нищо важно, само сушеше косата си на слънце, купуваше риба и зеленчуци за мадам Френар в Сен Жан и се излежаваше на терасата преди вечеря с Беби в скута си.
Тази вечер залезът е прекрасен, сънено си помисли тя, докато галеше черната козина на Беби и се вглеждаше в потъмнялото море на фона на пурпурния хоризонт, осеян с пухкави лилави облаци. Очите й се затваряха и тя се прозя, чудейки се как успяваше толкова да се измори тук, във Вилата. В Париж никога не бе уморена… може би просто умората се бе натрупвала… „Рано в леглото тази вечер, скъпа моя“, каза си тя, взе Беби под мишница и сънено се запъти към стаята си.
От мястото си на леглото Беби наблюдаваше как Леони сплита косата си, очаквайки момента, в който и тя ще си легне, за да се сгуши под брадичката й, чувствайки се сигурно там. Открай време си бе така.
Леони не можеше да си спомни какво я бе събудило. Струваше й се, че може би мъркането, което изведнъж бе престанало… или пък странната студенина на Беби? Козината й бе още толкова мека, малката главичка стоеше сгушена до нейната на възглавницата… но Беби си бе отишла.
Тя я взе в ръцете си, притисна я към себе си, молейки се собствената й топлина да съживи вече безжизненото телце на скъпата й малка Беби… но Беби бе мъртва и тя бе загубила най-скъпия си, най-обичан приятел… пазача на нейните тайни, с когото бе споделяла тъгата си и който я развеселяваше и й създаваше уют. Сякаш сълзите й никога нямаше да пресъхнат.
Взе ножиците и разряза кашмирената си роба, върху която най-много обичаше да си почива Беби, и нежно загърна тялото й в нея. Изхвърли бижутата си от резбованото сандъче от палисандрово дърво и постави вътре малкото отпуснато телце на Беби, а после я занесе в градината и я погреба на мястото, където винаги бяха седели заедно, загледани в океана, птичките и небето. По-късно посади дръвче на същото място, една круша, която щеше да разцъфва всяка пролет и да бъде част от Беби.
Турнето бе отложено. Тя не беше в състояние да работи. Бе объркана, обезумяла, отпусната и без всякаква енергия.
— Скърби за Беби — каза Марок на Каро, загледан безпомощно в нея.
— Но какво можем да направим? — отвърна Каро със сълзи в очите. — Знам колко много я обичаше, но Марок, какво можем да направим?
— Трябва да й намерим друга котка — каза той, — котенце… от същата порода…
— Никъде и никога не съм виждала друго като Беби… тя бе толкова малка, и кафява. Не знам каква порода беше, Марок.
— Аз ще намеря — обеща Марок. — Ще й донеса друго котенце. Не издържам вече да я гледам така.
Отне му месец интензивно търсене… никой на Лазурния бряг не знаеше такива котки… откъде се бе появила Беби си остана загадка. Бе пътувал и във вътрешността с надеждата, че може би е дошла от някоя ферма или от къща в планината, но никой не знаеше. А после отиде в библиотеката и потърси справочници за котки. Беби я нямаше и там. Трябваше да се свърже с някой специалист. Мадам Ермион бе този специалист. Самата тя имаше петнадесет котки и веднага разбра какво точно търси той.
— Това е швейцарска планинска котка — каза му, сякаш изненадана от неговия въпрос, — можете да ги намерите високо в Алпите — точно на границата. Ако бях на ваше място, щях да опитам около Анеси.
Той така и направи, предприемайки с готовност уморителното пътуване — само и само в края му да срещне втора Беби.
В Анеси откри нова следа… имаше малко езеро точно над границата, нищо друго — няколко ферми, няколко дървени вили… но бе възможно там да се намери такова малко кафяво котенце.