Шоколад скочи от дивана, бавно протегна една по една лапичките си, а после се приближи към Джим с вдигната като знаме опашка. Скочи на коляното му, подпря се с лапички на гърдите му и надникна към изненаданото му лице, душейки го любопитно. После започна доволно да мърка.
— Е — самодоволно каза той, — сякаш семейството ме прие. Сега ми остава само да убедя теб.
— Какво да ме убедиш?
— Имам планове — загадъчно отвърна той.
Леони разбърка чая си и усмивка се плъзна към краищата на устните й, въпреки неговото безочие. Тя го наблюдаваше как намазва една кифла с ален конфитюр и крем.
— Изяж това — заповяда й той, — имаш нужда от още малко плът по костите си, Леони Бахри. Това, от което се нуждаеш, е мъж, който да се грижи за теб.
— Така ли? — промърмори тя, отхапвайки от кифлата.
Джим бе човек, готов да поеме отговорност и това бе много привлекателно, караше я да се чувства добре. А и я разсмиваше. Освен това й пращаше големи прасковени рози. Тя щастливо отхапа от кифлата и облиза крема по устните си.
Джим се наведе напред на стола си и се загледа в нея. Всяко нейно движение бе истинско удоволствие. Дори когато ядеше кифла, начинът, по който розовият й език се стрелкаше между устните й, а дългите й клепки се притваряха върху бузите, наслаждавайки се на вкусното удоволствие, пърхането на косата й, която се бунтуваше срещу прилежното сресване. Странно е, помисли си той, че такава успяла жена може да изглежда толкова самотна и толкова уязвима.
— Ти не ме попита какви са плановете ми? — изведнъж каза той.
— Кажи ми — засмя се тя. — Не мога да чакам.
Тези сияйни кехлибарени очи гледаха право в неговите.
— Смятам да те помоля да се омъжиш за мен — каза той, без да отмества поглед от нея.
Леони усети, че сърцето й забива по-силно. Този непознат бе намислил да се ожени за нея? Или поне смяташе да я помоли за това. Беше ли й предлагал някой друг да се омъжи за него? Рупърт й бе обещал, че ще се ожени за нея, а Жак достатъчно я обичаше, за да го направи, но обстоятелствата ги бяха разделили, преди да стигнат дотам. Останалите — е, те бяха просто любовници. А Мосю? Не, Мосю никога не бе произнасял подобни думи — той никога не я бе обичал истински. Едуар д’Орвил я бе обичал, тя го бе усетила онази нощ край реката, когато той я целуна. В тази целувка се долавяше някакво бъдеще, но то бе невъзможно. Трябваше да бъде внимателна с Джим Джеймисън, той се движеше прекалено бързо.
— Не се тревожи — каза й той и докосна намръщеното й чело, — не исках да те смущавам. Просто исках да ти кажа, че намеренията ми са честни.
Напук на себе си, Леони се разсмя. Той бе много привлекателен.
— Защо просто не започнем от началото? — предложи тя, отпускайки се отново.
— Отлична идея — засия той, — просто остави всичко на мен, Леони.
Марок остана много учуден, че Леони отлага съботното отплаване.
— Но защо? — попита я той. — Мислех, че с нетърпение очакваш да се върнеш във Франция.
— Но сега се чувствам по-добре… намерих си приятна компания.
— Джеймисън?
Леони му се усмихна.
— Джеймисън.
— Има среща на попечителите на Шато д’Орвил на двадесет и девети — напомни й той.
За пръв път тя съвсем беше забравила. Тръстът на Шато д’Орвил бе най-важното нещо в живота й. Все пак имаше на разположение две седмици — още две седмици с мистър Джеймисън.
Джим я ухажваше с типично американска настойчивост и целенасоченост, изпращаше й цветя всяка сутрин, все едни и същи много ароматни прасковени на цвят рози и се появяваше по пладне, за да я заведе на обяд в някой специален ресторант в града или на разходка покрай брега, където похапваха омари, миди или малки вкусни стриди. Вечерите ходеха на концерти, а после късно пийваха шампанско в модерните кафенета и той я засипваше с разкази за случки от своя живот.
Джим беше от Савана, Джорджия.
— Истински американец — така той описа себе си, докато оглеждаше претъпкания ресторант, — не като тези янки.
— Но за французите всички американци са янки — отвърна Леони, разсмяна от престорено шокираното му лице.
Беше й казал, че е на тридесет и пет, но тя знаеше, че лъже, едва ли би могъл да бъде на повече от двадесет и шест двадесет и седем, но това я впечатли, то издаваше, че той бе достатъчно чувствителен, за да разбере, че възрастовата им разлика може да я смути.
И всяка вечер я молеше да се омъжи за него. И всяка вечер тя отказваше.
Докато лежеше сама в леглото, Леони се питаше защо. Защото бе по-възрастна от него ли? Тя отметна завивките и стана от леглото, съблече нощницата си и се заоглежда в голямото огледало. На тридесет и три тялото й все още бе стегнато и закръглено, разгледа го със задоволство, спомняйки си онези тежки сутрини в студеното студио, когато се бе насилвала да изпълнява обичайните си упражнения и танци. Повечето жени на моята възраст са вече отпуснати, налага им се да ползват корсети, помисли си тя, плъзгайки ръце по тялото си. Приятно бе да имаш гърди, които още сочат нагоре и задник, който е закръглен и прибран.