Леони се чувстваше сигурно до твърдото му тяло. Бе стегнато и мускулесто, а кожата му имаше бронзов загар от калифорнийското слънце, гладка и копринена под разтрепераните й ръце, любенето с него бе радостно и без задръжки. Джим обсипваше тялото й с целувки и ласки, ближеше я, опитваше я, галеше я.
— Отвори очи, погледни ме — каза й той и погледите им се впиха един в друг, дълбоко, както телата им, докато лицето й се сгърчи от страст и тя извика триумфиращо.
Джим се излегна и се разсмя, а Леони объркана му се усмихна.
— Но на какво се смееш? — попита тя. — Нещо смешно ли направих?
— Смея се — отвърна той, — защото съм щастлив. Понякога им се случва на хората да са щастливи, нали.
Леони също се разсмя.
— Исках само да те целуна, Джим Джеймисън, но това е най-хубавото, което ми се случи в Ню Йорк. Трябва да кажа — самодоволно добави тя, — че вие, южняците, наистина знаете какво правите!
Той се претърколи.
— Какво романтично изказване, а ето ме и мен, лудо влюбен в теб.
Внезапно я споходи един ужасен спомен как лежи по същия начин с Мосю, копнеейки той да й каже, че я обича, просто да й го каже — дори и ако не го изпитва наистина. Дотогава и други мъже й бяха казвали, че я обичат — други любовници, — но това не е било толкова важно. А Джим беше важен.
— Настина ли си влюбен в мен, Джим?
— Разбира се, че съм. Не ти ли казах точно това?
— Е, да, но… знаеш ли, мислех си, че просто си галантен.
Той се усмихна.
— Не те чух да казваш, че и ти ме обичаш. Използваше други думи, но не смятам, че някои от тях означаваха това.
Леони се изправи и обгърна коленете си с ръце.
— Не съм сигурна, че мога да го кажа. О, не знам… просто не мога да се посветя на любовта, тя изисква твърде много. Аз съм самостоятелна жена и повярвай ми, за да стана такава, водих дълга и тежка битка. Искам да запазя независимостта си. И освен това имам други задължения.
— И двамата сме имали други любови, водили сме различен живот, Леони. Никой от нас не е пораснал без драскотини и белези. Във всеки случай, твърде късно е, ти вече имаш задължения и към мен. Ще се омъжиш за мен, няма съмнение в това.
— Изкушена съм — неохотно си призна тя.
— Добре — триумфиращ я взе в прегръдките си той, — тогава ела в Калифорния с мен — там ще се оженим. Знам идеално местенце в Мил Вели — една малка църква с червен покрив, ще ти хареса.
— Джим, Джим — запротестира тя, докато той я притискаше към себе си, — не бързай толкова, не мога да съм в крак с теб… ние се срещнахме само преди две седмици.
— Но помисли си — прошепна той, целувайки крайчеца на ухото й, — тази прекрасна малка църква с червен покрив — като дървена къщичка.
Тя наистина си помисли за това — със съжаление, — докато той я целуваше.
Марок се опитваше да събере смелост в продължение на дни. Сега вече знаеше, че трябва да й каже, макар и да не бе успял. Щеше да е по-добре да го направи, докато Джим Джеймисън е още наоколо и преди да заминат за Франция. Тя щеше да се нуждае от огромна помощ.
— Не ти е лесно да се владееш тези дни — каза той, облегнат на перваза на камината, докато подритваше един пън с крак. Той слабо припламна в оранжево и Марок очарован се загледа в него.
— Какво има, Марок? — загрижена попита Леони. — Изглеждаш… — поколеба се тя, докато търсеше подходящата дума — не беше „болен“, той не изглеждаше „болен“ — „разстроен“, това бе най-точно. И нервен.
— Имам да ти казвам нещо — скръбно започна той — и когато го направя, надявам се, ще си спомниш, че всичките ми постъпки са били за твое добро. Така се бяхме разбрали преди много години, всички ние, които бяхме въвлечени в това. Че няма да търсим връзка с Амели.
Тя се напрегна при споменаването на името на дъщеря й.
— За какво говориш, Марок? — извика Леони. — Какво се е случило с Амели?
— Амели беше тук в този хотел.
Леони го погледна втрещено.
— Беше с графиня д’Орвил. Тръгнаха си точно, когато пристигнахме ние. Случайно забелязах името в регистъра. Почаках. И ги видях.
— Видял си Амели? — гласът на Леони изтъня като кристал, сякаш идваше от някъде много далече.
— Видях я, Леони. Видях дъщеря ти. — Думите които Марок бе сдържал толкова дълго, се претърколиха в потока на изповедта му. — Спомних си как изглеждаше ти, когато дойде да търсиш работа при Сера, само тънички ръце и крака и облак коса… тя изглежда точно като теб тогава, Леони. Точно като теб.