Имаше защо да се тревожи единствено за Амели. И тя се тревожеше. По никакъв начин не можеше да бъде майка на момичето. Изабел вече добре изпълняваше тази роля. Ако Амели можеше да погледне на нея като на сестра, щеше да им бъде по-лесно да станат приятелки.
Ксара остави четката си и се запъти към вратата.
— Не знам какво да правя с косата си — извика тя, вдигайки я на кок. — Как мислиш, Амели, да я вдигна ли така?
— О, не — инстинктивно отвърна Амели, — моля те, остави я свободна.
— Ще ми помогнеш ли? Някак си се чувствам много нервна, изглежда, нищо не мога да направя както трябва.
Погледите им се срещнаха. Прилича на малко момиченце, объркана си помисли Амели. Наистина ли е нервна? Та това е само Едуар, в края на краищата. Въпреки това днес е сватбеният й ден, всички булки са нервни на него.
Тя последва Ксара пред тоалетката и започна да реше тежката й черна коса. Бе толкова гладка и копринена, а не като собствената й непокорна грива.
— Ето — каза Амели, приглаждайки с пръсти краищата й, — сега единственото, от което се нуждаеш, е цвете или нещо подобно. — После взе няколко гардении и ги постави в косата на Ксара. — Тези са отлични.
— Права си, Амели — Ксара закрепи цветята в косата си, — благодаря ти, че ми помогна.
— Няма защо — отвърна Амели, чувствайки се неловко. — Аз изглеждам ли както трябва — за шаферка имам предвид?
Ксара се страхуваше да коментира роклята й или начина, по който изглежда. Амели бе нащрек, търсейки скрита обида във всяка дума. Но изглеждаше прелестно; украсеното с волани деколте и набраната пола й придаваха изящество на кобилка, а цветът подхождаше на златисторусата й коса.
— Приличаш на ренесансова принцеса — каза тя, докосвайки лекичко русия облак, — ти си идеална шаферка.
Те си се усмихнаха една на друга. Оказва се по-добре, отколкото очаквах, помисли си Амели на излизане от стаята. Ако Ксара не се омъжваше за Едуар, дори би могла да си помисли, че тя е много мила.
Томас, братът на Ксара, и съпругата му Лола бяха пристигнали с ферибота от Хавана. Лола приличаше на видение в жълта коприна, сияеща от вълнение и щастие, така че дори Амели бе покорена от чара й.
— О, изглеждаш толкова хубава, малката ми — извика тя, — роклята е прекрасно избрана… а и такава коса, погледни прекрасната й коса, Томас.
После притисна Амели до себе си.
— Колко хубаво, че Едуар има такава сестричка… или може би дъщеричка? — попита тя и сбърчи нос от учудване, когато Амели се разсмя. — Както и да е, почти роднина. Позволи ми да ти оправя панделките.
Тя по-здраво стегна колана, нагласи малко панделките и изправи венчето от цветя на главата й.
— Ето, готово. Сега чакаме само булката.
Ксара излезе от стаята си, бледа и съвършена, като нервно стискаше букета от кремави гардении. Те се спряха за миг, за да се полюбуват на сдържаната й бяла рокля, която до съвършенство подчертаваше нейната смугла екзотична красота.
— Ксара — нежно каза Лола, — изглеждаш прекрасно. О, Томас, погледни я.
Томас хвана сестра си под ръка.
— Това е началото на твоя нов живот, Ксара. Знам, че ще бъдеш щастлива.
Минувачите се усмихваха одобрително, докато сватбеното шествие измине късото разстояние до малката бяла църква, където Едуар ги очакваше заедно с Роберто. Щом органът засвири, Едуар се обърна и той и Ксара се усмихваха един на друг, докато тя минаваше по пътеката и го хващаше под ръка.
Амели стоеше зад тях, заслушана в тихите думи на службата, и наблюдаваше как Роберто подава пръстена на Едуар. И докато той го слагаше на пръста на Ксара, тя долови любовта между тях… изглеждаха толкова — толкова приятно — безпомощно си помисли тя, не можеше да намери подходящата дума. Така ли те кара да се чувстваш женитбата? Сякаш влюбен, сякаш принадлежиш на някого? Тя отново погледна към Роберто. Бе застанал с гръб към нея, буйната му руса коса бе старателно сресана, а бялото му сако изглеждаше много елегантно. Стори й се много пораснал. И ние ще се оженим един ден, и тогава ще се чувстваме точно както Ксара и Едуар.
51.
„Старата вила“. Името се появи като стилен надпис над малката дървена порта в дъното на каменистата пътека и Джим го свери с написаното на листчето в ръката му. Да, това беше. Той затръшна вратата на жълтия мерцедес бенц и си облече сакото. Трябваше да изглежда елегантен, въпреки че беше горещо. Не можеш да предлагаш на една жена да се омъжи за теб само по ръкави — дори и вече да те познава много по-добре без дрехите ти. Той се усмихна, щом отвори портата и закрачи по пътеката.