— Направих няколко неуспешни инвестиции. Послушах съвета на моите попечители… много пари бяха загубени завинаги. — Тя въздъхна. — Не знам, Джим, колкото и да печеля, сякаш никога не са достатъчно.
Той се наведе към нея през масата.
— Спомняш ли си, че когато се срещнахме, аз ти казах, че няма нещо, което да не би могло да бъде разрешено? Остави го на мен, Леони Бахри… ще се погрижа за децата ти… за всичките. Ще оправя тези инвестиции — и ще добавя допълнително към тях. Господи, Леони, парите ли са единственото нещо, което застава между мен и теб? Това е най-лесният за разрешаване проблем.
Можеше ли наистина да го направи? Надежда проблесна в очите й.
— Повери ми отговорността — каза й той с усмивка — и няма да има вече никакви проблеми.
И когато го каза, тя знаеше, че трябва да е истина. Облегна се отново на стола си и се отпусна, сега всичко щеше да бъде наред.
— Обичам те, Джим Джеймисън — въздъхна тя, — какво щях да правя без теб?
— Ами нали точно това казвам през цялото време! — триумфиращо извика той.
Заради Сахмет тя най-накрая каза, че ще се омъжи за него. Статуята ги гледаше през нощта от мраморния си постамент точно срещу леглото и той за пореден път също я погледна.
— Да я обърнем с лице към стената — предложи Джим, — тя винаги ни наблюдава!
— Не! Не, не може така.
Той я изгледа, изненадан от разпалената й реакция.
— Това беше просто шега, Леони.
— Знам. Съжалявам, но това е важно за мен.
— Защото са били на баща ти ли?
— Затова — и по други причини — неясно му отвърна, облягайки се отново на възглавниците.
Той се подпря на лакът и я погледна.
— Е?
— Какво е?
— Ще ми кажеш ли? Или има някаква ужасна тайна, която никой никога не бива да узнава… проклятието на Сахмет! — през смях говореше той.
— О, Джим! Не говори така!
Тя извърна лице, така че той да не може да види страха в очите й.
— Ей, почакай малко. Какво става? — Той внимателно я обърна с лице към себе си. — Да не искаш да ми кажеш, че вярваш, че наистина има някакво проклятие на Сахмет?
— То не е точно проклятие… нещо повече… О, не мога да ти кажа. Ти само се смееш и казваш да не ставам глупава.
Джим покровителствено я прегърна. Щом така се разстройваше от това, значи нещо наистина не бе наред.
— Опитай, Леони. Просто ми кажи какво е то.
Тя седна и отметна назад косата си.
— Много добре, ще ти кажа. Но първо трябва да прочетеш нещо. — Тя се приближи до бюрото и издърпа оттам лист хартия. — Това е препис на йероглифите под статуята.
Той го прочете и въпросително вдигна поглед към нея.
— Нямам представа откъде ги е взел баща ми, но аз ги имам от дете. Те бяха моите кукли, нощем спяха в леглото ми и аз ги обичах. Когато станах на осемнадесет, открих тайната на Сахмет, коя е тя и каква е. И когато го направих, всичко се промени. Сякаш Сахмет доби власт над живота ми. О, по дяволите — каза тя, избухвайки в плач. — Когато ти го казвам, звучи глупаво. Затова и не съм го казвала на никого преди, дори на Каро.
— Разкажи ми — подтикна я той, — продължавай. Аз те слушам.
— Ти смяташ, че ме познаваш, но не е така — прошепна тя. — По-добре е да разбереш каква жена искаш да ти стане съпруга. Не мога да се оженя за когото и да било, Джим. Обсебена съм от моето минало и никога няма да се освободя — докато… докато не стана като Сахмет. Докато не убия враговете си.
Той взе халата й и с любов я загърна в него.
— Хайде — каза й, хвана ръката й и я изведе навън на терасата. — Нека просто да поседим заедно тук в тъмното и ти ще можеш да ми кажеш всичко. Не пропускай и най-малката подробност. Искам да знам всичко.
Тя се загледа в профила му, очертан на топлото синьо-черно нощно небе. Щеше да изпита такова облекчение да му разкаже, да се освободи от бремето на страха си. Историята се изля от нея, за Мосю, за Амели… за страховете, свързани с нейната безопасност.
— И аз знам, Джим — накрая завърши тя, — че един ден някое случайно съвпадение ще отведе Мосю при Амели — и когато той я открие, аз ще трябва да го убия. Съдбата на Сахмет е и моя.
Думите й се понесоха в кадифената нощ. Нервно зачака реакцията му, но той не каза нищо, загледан в тъмния хоризонт през леко развълнуваното море. Знаех си, отчаяно си помисли тя, знаех си, че ще си помисли, че съм полудяла… и че ще го загубя. По-добре да тръгна — просто да се махна. Ще сляза до плажа, ще се разхождам и когато се върна, той ще си е отишъл. И отново ще остана сама — само с Мосю. И Сахмет. Тя бързо се изправи и се обърна. Той хвана ръката й.
— Къде отиваш? — попита я Джим.
— Отивам долу на плажа — трябва да се поразходя… може да останеш тук, ако искаш.