— Не съвсем, но тя доминираше цялото ми детство — от разстояние, разбира се. Може да се каже, че промени историята на дьо Кормон.
— Но как, Жерар? — настоя Агнета.
— Леони бе любовница на баща ми в продължение на много години. Заради нея се провали бракът на родителите ми… той бе обсебен от нея. Доколкото знам, все още е.
Себастиау се загледа изненадан в Леони. Значи тя бе фатална жена освен голяма певица. Мъжът, с когото седеше, сигурно бе последният й любовник. Как, питаше се той, изглежда една фатална жена?
— Вече не е ли любовница на баща ти? — прошепна Агнета.
— Разбира се, че не — каза Жерар, — но още е много красива.
Себастиау отново се загледа в нея. Тя бе висока и много стройна, бе облечена в ефирна, сребриста рокля с висока яка, но въпреки това не скромна — поне не и на гърба.
Джим огледа ресторанта. Младежите до тях очевидно добре си прекарваха, двама млади мъже и едно хубаво момиче. Един от младите мъже очевидно бе поразен от Леони.
— Струва ми се, че имаш обожател на съседната маса — каза той с лека усмивка, а погледът му улови погледа на младежа.
— Наистина ли?
Тя се обърна да види… приятни младежи, които се забавляваха. Колко е хубаво да имаш такава безгрижна младост, без да ти се налага непрекъснато да се бориш. Погледът й срещна шокирания поглед на красивото русо момче и тя му се усмихна изненадана. Господи, толкова силно ли ги впечатляваше? Той изглеждаше поразен дори от това, че му се бе усмихнала. Тя се обърна извинително към Джим.
— Ще видиш, скъпи — каза му Леони, — догодина по това време никой няма дори да ме разпознава… може даже да не ме помнят. Само още няколко появявания на сцената и после съм изцяло твоя.
Себастиау постави ръката си върху ръката на Жерар.
— Жерар — възбудено каза той, — това е невероятно!
— Какво? Господи, изглеждаш странно! Какво толкова се е случило?
— Леони — прошепна той, — Леони… тя изглежда точно като братовчедка ми Амели.
— Тогава ти си късметлия.
— Не… не разбираш — настойчиво повтори той, — тя изглежда точно като нея… могат да бъдат сестри!
Агнета и Жерар го погледнаха изненадани.
— Казвам ви — повтори Себастиау, — че Амели е нейно копие. Това е необикновено.
— Случват се такива неща — прошепна Агнета, — чувала съм за странни съвпадения като това.
Себастиау отпи глътка шампанско, загледан в Леони. Те тръгваха. Виктор специално избърза да отмести стола й и тя му благодари — имаше очарователен глас, нисък и мелодичен. Той изчака… трябваше да я види отново. Леони пъхна чантичката си под мишница и се обърна, усмихвайки се право на него… кехлибарени очи с този особен закачлив блясък, който познаваше така добре и същата широка коралова усмивка. Тя любезно им кимна и излезе, дарявайки с усмивки очарованите посетители на ресторанта, които се обръщаха с жадни погледи да я видят, когато минаваше покрай тях.
— Това е Амели — каза той на Жерар, гласът му бе смутен. — Казвам ти, Жерар, това е Амели!
57.
Роберто ду Сантус внимателно среса правата си руса коса и се огледа. Не хареса това, което видя. Образът в огледалото изглеждаше добре — рус, синеок, загорял от слънцето атлет, трезв и ентусиазиран млад бизнесмен, който работеше заедно с Едуар върху безкрайните детайли по конструкцията на хотел „Флорида“ — но той виждаше и още нещо. Виждаха ли го и останалите, нервно се запита. Особено Себастиау. Брат му го познаваше твърде добре, можеше да усети кога нещата не бяха наред. На другия ден бе пожелал да разбере защо не се е явил на изпита. Роберто бе изкушен да му разкаже какво се бе случило в действителност. Но, разбира се, не го направи, не и сега. Нещата бяха отишли твърде далеч. Бе му харесал светът на Диего от онази нощ — да обикалят кръчмите и бордеите, където жени с уморени очи и пищна плът им обещават всичко, каквото поискат, баровете, където изнервени мъже тайно се пазарят за услугите на млади момчета, и долнопробните кафенета, където човек можеше да срещне амбулантни търговци, продаващи наркотици, неудачници и скитници. Не можеше без Диего, нуждаеше се от него. Отново усети горещината, когато си спомни за нощта в бордея. Диего небрежно се бе изсмял; случва се, бе казал той, когато го правите така групово. Това е просто секс. Дали, питаше се неспокойно Роберто. Не се случи втори път, а и той не изпитваше желание за секс с мъжете, които срещаха в гей клубовете, въпреки че доста често му предлагаха. Не, то бе само с Диего. Той отчаяно се загледа в ясно очертаното си безупречно отражение в огледалото… бе перверзна и изкривена любов, но той знаеше, че обича Диего Бенавенте.