— Не е ужасно — разбираемо е — Едуар й се усмихна окуражително, — а и кой знае, може би един ден вие ще се опознаете по-добре една друга. Но днес е твоят сватбен ден, Амели ду Сантус, не трябва да мислиш за нищо друго, освен за собственото си щастие.
Горката Леони, помисли си той, завъртайки Амели така, че дългите копринени поли на роклята й се повдигнаха и тя засмяна се облегна на ръката му. Горката Леони, колко щеше да е щастлива да бъде тук.
Роберто дойде да вземе невестата си.
— Време е да се преоблечем, Амели, скоро трябва да тръгваме.
Тя се откъсна от ръцете на Едуар.
— Ще намеря Ксара да ми помогне — каза тя, обръщайки се да му се усмихне. А после изчезна.
Едуар допи шампанското, загледан унило през украсената с цветя шатра към океана. Смарагдени вълни се плискаха елегантно, изпъчвайки белите си гребени, преди да се слеят в плавно движение с белия плаж.
— Не се тревожи — чу гласа на Себастиау зад гърба си. — Сигурен съм, че всички бащи на булки се чувстват така.
Едуар се обърна с грубовата усмивка.
— Личи ли си?
— Изписано е на лицето ти — подаде му пълна чаша Себастиау. — Вземи, да удавим скръбта си в шампанско.
— И ти ли? — погледна го с любопитство Едуар.
— И аз — Себастиау облегна лакти на парапета на терасата. — Не можеше да стане, всъщност никога не съм имал шанс. Тя винаги е обичала Роберто. Аз съм „добрият приятел“ — каза той, пресушавайки чашата си — и такъв възнамерявам да си остана.
— Себастиау, не бях разбрал…
Гласът на Едуар стана мил и Себастиау вдигна ръка в знак на протест.
— По-добрият печели — тихо каза той. — Хайде, Едуар, струва ми се, че е време да хвърляме ориза и розовите листчета.
— Амели — колебливо започна Ксара, докато закопчаваше хубавата ленена рокля и подаваше на Амели подходящи бледосини обувки. — Ще се справиш ли? Довечера, имам предвид.
Амели се завъртя в кръг с широко отворени очи.
— Искаш да кажеш със секса ли? — попита тя с усмивка. Ксара се изчерви. — Разбира се, че ще се справя, Ксара, всъщност нямам търпение! Непристойно ли е подобно признание да излиза от устата на една току-що венчала се млада булка? От месеци насам исках Роберто да ме люби, но той настояваше, че трябва да почакаме, докато се оженим.
Амели импулсивно стисна ръката на Ксара.
— Прекрасно е, Ксара — въздъхна тя, — не е ли е най-прекрасното нещо, което някога може да ти се случи?
— Когато обичаш някого, както ти обичаш Роберто — кротко отговори Ксара, — тогава е прекрасно.
Изведнъж Амели видя Едуар в нова светлина — като много привлекателен мъж, в когото бе силно влюбена такава красива жена като Ксара. Тя й се усмихна с новопоявило се съучастничество, докато нахлузваше сините обувки.
— Така, готова съм — внезапно целуна тя Ксара. — Благодаря ти — за всичко. Много се радвам, че си се омъжила за Едуар.
— Аз също — отвърна Ксара и се засмя, — но по-добре да си прибера децата, преди да са направили големи бели долу.
Двегодишните близнаци Винсънт и Жан-Пол бяха радостта на живота й.
Роберто чакаше Амели долу при стълбите на Вила д’Орвил и те, хванати за ръка, закрачиха край уханните цветя в градините към голямата шатра, където ги очакваха щастливите им семейства. Амели още стискаше букета от малки бели розички, раздадоха прощални целувки и после потеглиха. Амели се качи в накичения с панделки кабриолет, теглен от два прекрасни бели коня, чиито опашки и гриви също бяха украсени с панделки, и после се обърна към гостите. Лекичко хвърли букета си към тях и се включи в дружния смях, щом той падна точно в ръцете на Себастиау, който го подаде на една малка шаферка.
— Вземи, мъничката ми — каза той, — пази го. Това означава, че един ден ще бъдеш щастлива булка.
— Довиждане, довиждане — щастливи викове се разнесоха във въздуха, щом кабриолетът потегли по улицата и се отдалечи надолу покрай океана, отправяйки се към кея, където ги очакваше корабът, който щеше да ги откара в Ню Йорк, за да прекосят по-късно Флорида и да стигнат до Ки Уест и Вила Енкантада.
— Е, сеньора Кастело ду Сантус?
— Е, сеньор Кастело ду Сантус?
Усмивките им ги обрекоха на тяхното общо бъдеще. Тя бе неговата невеста, а Роберто бе нейният съпруг. И той никога нямаше да я разочарова.