Амели се поколеба. Дали да си облече бледозелената сатенена нощница с тънки презрамки и дантела в цвят екрю или по-добре бялата, която се диплеше меко под ниската квадратна платка с избродирани по нея малки цветчета? Почувствала се внезапно нервна от чувствения сатен, тя нахлузи през главата си бялата памучна нощница и надзърна в огледалото, за да се види как изглежда. Да, всичко бе наред, струваше й се. Така всичко бе покрито. После повдигна края на нощницата си, за да свали късите кюлоти, но се спря с ръце на кръста. Загледа се в своя образ в огледалото. Не трябваше ли една прилична млада булка да остави кюлотите си на нея? Какво да прави? О, Ксара, помисли си тя, защо не си тук сега, за да те попитам. Пусна нощницата си надолу, решила да остане с тях. Косата й се наелектризира, докато я решеше с четката, и тя нетърпеливо я приглади назад. Защо точно тази от толкова много други вечери трябваше да прави така? Сигурно е от морския въздух. Е, това е. Нямаше друга причина да се бави, а и Роберто я чакаше в съседната стая. Тя още бе колеблива. Това е глупаво, строго каза сама на себе си, там не седи някакъв непознат, а Роберто. А и не беше ли очаквала толкова точно този миг, не бе ли копняла за това? Просто сега, когато бе настъпил моментът, всичко й се струваше по-различно.
— Амели? Добре ли си?
Гласът на Роберто достигна до нея от далечината. Тя изправи рамене и си пое дълбоко дъх.
— Ето ме — съобщи му бодро и босонога пресече стаята. Роберто беше облечен със синя пижама, а косата му бе старателно вчесана. Ухаеше едва загатнато на някакъв цитрусов одеколон.
— Изглеждаш много хубаво — каза той.
— И ти — отвърна тя с тих глас.
— И плашещо.
Амели го погледна виновно.
— Всичко е наред — нежно каза Роберто, — ти си само уморена, а и двамата сме пили повечко шампанско. Защо просто не си легнеш тук до мен — както, когато бяхме деца, помниш ли? Ти често ми доверяваше всичките си тайни в леглото.
Те си легнаха един до друг, загледани в тавана, а ръката му закрилнически бе обгърнала раменете й. Големият кораб леко се поклащаше под тях и Амели усети как напрегнатите й мускули започнаха да се отпускат.
— Хареса ли ти твоят сватбен ден, сеньора ду Сантус?
— Влюбих се в него — прошепна тя, — влюбих се в църквата с всички тези прекрасни бели цветя и в шаферките, толкова сладки в розовите си набрани роклички и сатенените пантофки, завързани с панделки около закръглените малки крачета. Баба бе много елегантна в лилаво, с тази чудесна огромна шапка, а също и Луиза, и Франсиско, и Ксара — единствено Ксара бе облечена в алено, приличаше на някое платно от Гойя. И Едуар. Знаеш ли, толкова ми стана мъчно за него, Роберто — изглеждаше така тъжен, като че ли ме губи завинаги. Казах му, че не е вярно. Знаеш ли, той е най-добрият баща, който може да има едно момиче.
— Какво друго ти хареса? — попита Роберто, галейки я лекичко по косата.
— Какво друго? О, не мога да си спомня… просто — всичко.
— А аз?
Амели извърна глава към него и нежно го целуна.
— Знаеш, че те обичам.
Роберто я прегърна.
— Кажи ми го пак — прошепна той, целувайки я по клепачите.
— Обичам те — прошепна Амели. Кожата й ухаеше толкова приятно. Езикът му погали клепачите й и тя приближи лице за целувките му, долавяйки деликатния пробуждащ се отговор, щом устните му докоснаха нейните. Това трябва да е раят, мислеше си тя, когато ръката му галеше врата й. Той отметна тежката й коса и зарови лице в топлината на нежния тил, целувайки я много нежно, притискайки я към себе си. Амели почти се задъхваше от очакване. Обичаше го толкова много, че допирът на ръцете му до гърдите й бе най-естественото усещане на земята, такова бе любенето, дадено от Бога. Вече нищо нямаше значение, задръжките й бяха изчезнали и тялото й отговаряше на неговото, докато се притискаше по-плътно към него. Цялото притеснение за нощницата и кюлотите сякаш никога не бе съществувало; тя дори не забеляза кога Роберто й ги свали и щом останаха голи, треперещите й любопитни ръце инстинктивно го затърсиха.
Бе за пръв път и за Роберто, за пръв път сексът бе от любов. Той прогони тъмните спомени за по-брутална страст и нежността и уважението, които изпитваше към Амели, го направиха най-внимателният и най-разбиращ любовник. Амели лежеше под него, без да осъзнава, че се усмихва, докато го притиска по-близо до себе си… толкова близо сега. Беше прекрасно, винаги бе знаела, че ще бъде така. Не знаеше дали изпитва същото като него в онзи последен момент, когато отвори очи и видя лицето му, изкривено от страст, но бе красиво.