Хабиб грижовно държеше слънчобран над главата на Леони, докато заедно вървяха надолу по дългия булевард, обточен не с дървета, а с величествени сфинксове с глави на овни, който водеше към Храма на Мут. Лъчите на слънцето още грееха и тя усещаше как малки капчици пот избиват по гърба й под мекия муселин на роклята. Щяха да разгледат йероглифите на портата на храма — същите, които бяха изписани под статуята на Сахмет.
Хабиб започна да й обяснява заплетената история на храма.
— Често, когато някой велик египетски цар умирал, той бил обожествяван и се превръщал в нещо като смесица от цар и бог. Затова при смъртта му името на цар Амон било свързано с бога на слънцето Ра и станало Амон Ра. Богинята Мут била негова съпруга и символизирала богинята-майка. Този храм — уви, сега само руини — бил издигнат от цар Аменхотеп III, за да замести една по-ранна постройка на същото място. Мут и Баст, свещената богиня-котка, почитана от древните египтяни, били тясно свързани със Сахмет. Много малки статуйки на Сахмет били намерени в този храм — някои казват повече от шест хиляди — и от тук, мадам, вероятно е донесена и вашата статуйка.
Храмът представляваше руина, останала бе само най-долната му част, за да свидетелства за някогашните размери и големина, и надеждите на Леони също започнаха да се сриват. Колоните на портите бяха разрушени, но ронещият се камък още бе запазил следите от йероглифите, свързващи се в стих.
Хабиб прокара пръст по прашната повърхност и й запревежда:
Останалата част бе изчезнала като пясъка, отнесен от пустинния вятър, но Леони се вгледа в загадъчните символи, изсечени тук от някой отдавна мъртъв занаятчия, тяхното безгласно вековно послание бе разгадано за нея от този внимателен млад египтянин, застанал от едната й страна. Ето откъде бе дошла нейната статуйка, макар че как е станала притежание на баща й никога нямаше да научи. Тя прокара пръст по издълбаното и усети камъка топъл и жив под ръцете си.
Сега бе готова за Сахмет.
Храмът на Амон бе обширен и неговото колонадно величие бе пострадало по-малко от рушителните сухи пустинни ветрове. Леони задържа дъха си, докато минаваха през двора му, удивлявайки се на неговата красота.
Хабиб я преведе през серия от шест величествени врати с колони, докато най-накрая стигнаха в дворчето на Храма на Пта. Леони почувства хладна тръпка да минава надолу по гърба й. Слънцето клонеше към залез и кехлибарените му лъчи придаваха на гледката делничност. Защо тогава трябваше да се страхува? Това бе просто един храм, много отдавна хората бяха почитали боговете тук.
Тя нервно последва Хабиб в най-северната стая, потрепервайки от неочаквания студ, лъхащ от дебелите каменни стени.
— Това е светилището на Пта — уви, без някогашното си великолепие. — Хабиб я заведе в следващата стая. — А това е стаята, посветена на Хатор — пищната богиня на любовта.
Каменните стени на стаите бяха сухи и се ронеха, но като че ли още изпускаха влага, само частично изпаряваща се от малките снопчета слънчева светлина, прокрадващи се през отворите по тях и покрива.
На Леони изведнъж й се прииска Джим да е с нея. Неохотно тя се отправи към третата стая.
— Тук вътре, мадам, ще откриете великата статуя на Сахмет. Тя е изсечена от гранит и е издигната по времето на осемнадесетата династия от цар Тутмос…
Леони едва чуваше обясненията на Хабиб. Внезапно бе завладяна от усещането, че е направила грешка. Искаше й се да си тръгне, да избяга оттук. Но не можеше. Трябваше да я види.
Тя пристъпи към тъмния вход, подпирайки се с ръка на влажната стена.
— Почакайте, мадам, аз ще дойда с вас — извика й Хабиб.
— Не. Не, моля ви. Искам да вляза сама.
Леони затвори очи, за да привикне към мрака, а влажният въздух притисна клепките й. Нещо прошумоля край нея и очите й панически се отвориха. Тутакси пред погледа й се показа голямата статуя на Сахмет, изникнала от мрака като някое стряскащо видение сякаш от друг свят. Инстинктивно тя отстъпи назад, борейки се със задушаващото усещане на ужас.
Един тънък лъч светлина проникна в тъмнината и освети лъвската глава на Сахмет. Слънчевият диск, символизиращ връзката й с бога на слънцето заблестя като прашна корона над красивото лице със стилизирана грива. Изсеченото тяло изглеждаше силно, но въпреки това безкрайно женствено с високите си закръглени гърди и стройни рамене. Като божество, което дарява живот, Сахмет държеше в дясната си ръка неговия символ, а в лявата й ръка имаше свитък папирус, свидетелстващ за силата й да позволява на живота да разцъфти.