— Разкажи ми — попита я той с внезапен интерес, — как изглеждаше Леони!
— Не знаеш ли? — Аманда бе потресена. — Тя е много висока и елегантна. Очите й са с най-изумителния кехлибарен цвят и когато ми се усмихна, изглеждаше истински доволна, че съм я заговорила. И, разбира се, страхотната руса грива — само дето днес я бе прибрала назад, защото бе излязла да пазарува в града… но въпреки това бе толкова красива. — Аманда се усмихна, разкривайки хубавите си малки зъби. — Това бе най-вълнуващото нещо, което ми се случи в Париж — освен, разбира се, че срещнах теб, Диего.
Диего хвана ръката й и я целуна. В цялата тази работа имаше нещо — само да можеше да разбере какво — и как да го използва. До колко знаеше Амели — а Роберто?
— Нямало ли е навремето ужасен скандал около нея? — небрежно попита той. — Нещо ми се върти из главата…
— А, имаш предвид детето. Това е било преди години, точно в началото на кариерата й. Някакъв богат мъж твърдял, че е баща на дъщеря й и се опитвал да й отнеме детето. Разбира се, не успял — не знам защо. Някой веднъж ми разказа историята, очевидно в тукашните вестници е била сензационно заглавие.
Във вестниците! Точно така. Утре щеше да разбере какво точно се е случило. А после щеше да знае каква полза може да извлече от това.
— Аманда, не знам какво щях да правя без теб — каза той, допирайки нежно устни до голата й ръка.
При неговия допир тръпка премина по гърба на Аманда.
— Без мен?
Диего започна да обсипва ръката й с целувки.
— Не исках да ти казвам, но получих лоши новини от дома — баща ми…
Тя отвори още по-широко очи от тревога.
— Нали не е — умрял?
— Не, но е много болен, Аманда, и аз трябва да се върна в къщи веднага. — Диего се поколеба за миг. — Бях планирал нещо съвсем друго.
— Какво беше планирал?
Свещта блестеше на масата между тях и създаваше атмосфера на интимност заедно с боядисаните в червено стени на нишата, а едно цъфнало цвете ги скриваше от очите на останалите посетители. Само келнерът се навърташе наоколо, а шумът от разговорите в салона се смесваше със звуците от малкия оркестър.
Диего я погледна в очите.
— Исках да те помоля да се омъжиш за мен, да те взема в Бразилия със себе си като своя съпруга… но сега…
— О, Диего — Аманда се разтопи, — о, Диего, но ти още можеш да ме помолиш.
— Ще се омъжиш ли за мен, Аманда? Обичам те толкова много, ти си най-съвършената жена, която някога съм срещал. Толкова си красива и чувствителна — и толкова талантлива. Исках да вложа пари в твои шоу програми, за да може моята красива съпруга да стане звезда — като Леони.
Аманда затаи дъх.
— Да — прошепна тя, — да, ще се омъжа за теб.
— Проблемът е — каза Диего и я целуна по бузата, а тя цялата засия от щастие, — че в този момент имам много малко пари във Франция. Очаквах банков чек от баща ми, но сега няма да мога да изчакам парите да пристигнат от Бразилия. — Той извинително сви рамене и се облегна назад. — Дори не мога да си позволя да платя пътя на моята бъдеща съпруга, за да я взема със себе си у дома в Бразилия.
— Но тогава всичко е наред — аз имам пари, Диего. Мога да си платя сама.
Диего седеше потиснато на стола си.
— Като джентълмен аз не мога да те оставя да направиш това, Аманда.
— Но защо пък не? Ние ще се женим, нали?
Погледът му срещна нейния.
— Наистина ли ще го направиш? — смотолеви той. — Какъв късметлия съм, че те намерих. Не знам дали някоя друга жена би могла да бъде така съвършена — и така прекрасна.
На Аманда толкова й се искаше да го целуне. Той бе такъв джентълмен и гледаше на нея като на дама… не бе направил нищо друго, освен да я целуне — все още. Представяше си какво щеше да бъде — само двамата, голи в леглото.
— Има и още нещо — каза Диего притеснено, — имам вложени пари като депозит в една сделка. Ако сега си замина, без да платя баланса, ще ги загубя. Не е нещо кой знае какво — но мразя да губя.
— Казах ти да не се притесняваш — щастливо отвърна Аманда, сгушвайки се до раменете му. — Имам малко пари… може би ще са достатъчни, за да ти помогна.
Диего плъзна ръка надолу и обгърна раменете й.
— Обичам те, Аманда — прошепна й той, — и много ми се иска да те целуна — да те притисна до себе си.