Роберто тръгна напред, заобикаляйки протегнатата ръка на Диего, отбягвайки допира му.
— Стой далеч от мен — смотолеви той. — Не ме интересува къде си бил, нито как си се променил.
Той закрачи надолу по пътеката и щом стигна ъгъла, се обърна.
— Стой далеч и от Амели — предупреди го той. — Ако се приближиш до нея, Диего — ще те убия.
Погледите им се срещнаха. Диего широко разтвори ръце.
— Роберто! Как може да се държиш така? Бяхме като братя — повече от братя.
Усмивката му сякаш загатваше нещо.
Роберто се обърна, а Диего остана загледан как се отдалечава по пътеката. После сви рамене. Е, щом така щеше да бъде, тогава трябваше да следва друга линия на поведение.
Онка лежеше в ъгъла в стаята на Амели, главата й бе отпусната върху големите лапи. Мускулите на гладкия й гръб мързеливо помръдваха всеки път, когато една муха кацаше по него, а кехлибарените й очи, почти с цвета на очите на Амели, бяха притворени, докато наблюдаваше задрямалата си господарка.
Амели се раздвижи и главата на Онка тутакси се изправи. Очите й зачакаха да видят какво ще стане и щом Амели провеси крака от леглото, котката стана и се протегна.
— Здрасти, Онка — прозина се Амели, — време е да ставаме. Роберто скоро ще се върне в къщи.
Погали я по лъскавата златиста козина.
— По-късно ще те изведа на разходка — обеща й тя, — щом се захлади.
Облече се набързо и среса косата си. Бе по-късно, отколкото си мислеше. Следобедите спеше толкова добре, но нощите й създаваха проблеми. Не проблеми в истинския смисъл на думата, мислеше си тя, чешейки Онка по кръглото коремче, просто бебето избираше нощта, за да се събуди. Ще трябва да оправим този лош навик, когато се родиш, нежно му говореше тя.
Онка последва по петите Амели надолу по стълбите и навън на терасата. Ушите й се наостриха, когато чу, че се отваря вратата и Роберто се прибира. Той метна сакото си на стола, наля си уиски от бюфета и го гаврътна наведнъж. Господи, сега се чувстваше по-добре. Ръцете му трепереха, докато държеше чашата. Имаше нужда от още едно.
— Роберто — Амели влезе от терасата. — Не съм те чула кога си си дошъл, но Онка те усети — на нея нищо не й убягва.
Тя изненадана погледна уискито в ръцете му. Роберто рядко пиеше нещо друго освен вино.
— Нещо не е наред ли?
Той се насили да се усмихне, докато се навеждаше да я целуне.
— Разбира се, че не — всъщност тъкмо обратното. Ако бръкнеш в джоба на сакото ми, ще намериш едно писмо там — от Едуар.
— От Едуар?
Тя взе сакото и нетърпеливо зарови из джобовете му. От няколко седмици не бяха получавали вести от Ксара и Едуар, от Ки Уест.
— Предлага ми работа като помощник-управител на Паласио д’Орвил в Маями, щом го открият следващия месец — небрежно каза Роберто.
Амели извика от задоволство.
— Но това е фантастично — кога заминаваме?
Тя хвърли бърз поглед на писмото: близнаците се чувстваха чудесно, Ксара беше добре, Едуар — също… хотелът бе напълно готов — най-сетне — и бе станал страхотен, заслуга на всички д’Орвил. И искаха Роберто да поеме работата — с изгледи накрая да стане управител. Най-страхотната новина на света и Роберто бе готов за това, тя го знаеше. Бе работил толкова усилено, заслужаваше тази възможност.
Роберто гаврътна и второто уиски.
— Значи нямаш нищо против да напуснем Рио?
Амели изглеждаше замислена, това означаваше, че бебето й ще се роди в Америка. Тя му се усмихна.
— Нямам нищо против, Роберто, бебето ни ще бъде малко американче.
— Радвам се да го чуя — целуна я той по косата. — Виж, имам много работа тази вечер, Амели. Наистина не съм гладен. Ще се затворя в кабинета и ще се заловя за нея. Защо не отидеш до хотела и не вечеряш с баба?
Амели бе разочарована.
— Няма ли да го отпразнуваме? — попита тя, обгръщайки с ръце врата му. Миришеше необичайно на уиски. — Обичам те, сеньор ду Сантус, помощник-управителю на прочутия Паласио д’Орвил.
Роберто се усмихна.
— И аз те обичам, сеньора ду Сантус, но съм прекалено зает, за да празнувам — може би утре вечер.
— Обещаваш ли? — Амели го целуна продължително по устните.
— Обещавам.
Гласът на Роберто прозвуча разсеяно, той взе сакото си и се отправи нагоре по стълбите.
Амели се загледа след него с доволна усмивка. Той е толкова привлекателен, помисли си тя, докато се наслаждаваше на хубавото му тяло с тесни бедра, облечено в сива риза, която си подхождаше с русата му коса — сега прилежно подстригана, но все още доста дълга.