Горещината бе непоносима, не се усещаше и полъх на бриза, докато тя се люлееше в хамака, а после боса се запъти вътре. В стаята й бе по-хладно, преоблече се и легна на леглото. То бе широко, постлано с бели чаршафи и удобно. Само за любене, помисли си тя, в следобеди като този, когато градусът на страстта отговаря на градусите навън.
Какво знаеш ти за страстта, Амели ду Сантус, каза си после. Знаеше какво е любов, защото обичаше Роберто и Роберто я обичаше и тяхното любене бе обагрено от това. Но то не бе всепоглъщаща страст. Тя никога не бе изпитвала такава страст — щеше ли изобщо някога да изпита? Бе сеньора ду Сантус, чийто зает съпруг я обича, и имаше децата си, за да запълва всички празнини, които биха могли да се появят в живота им.
Амели се обърна и затвори очи. Но беше ли достатъчно това за една жена?
Хилиърд Уоткинс се разхождаше край елегантната колонада във вътрешния двор на Паласио д’Орвил с книга под мишница и търсеше сенчесто място, където бризът да е пропъдил непоносимата дневна горещина. Той любезно кимна за добро утро на двете възрастни дами, стегнати в чисти ленени дрехи с вдигнати бостънски яки и забележителни обувки от Нова Англия. Изглежда, горещината не им влияеше ни най-малко, единственото им отстъпление от високия стил бяха сламените шапки, които постоянно стояха на главите им както навън, така и вътре. Брат им бе друга работа — в очите на стария човек играеха весели пламъчета зад очилата с позлатени рамки, а панамената му шапка винаги бе килната на една страна. Хилиърд се обзалагаше, че навремето е бил младеж и половина и макар сега попрецъфтелите момичета да го държаха под чехъл, той го бе виждал да седи сам в бара нощем, когато дамите си бяха легнали, и да се наслаждава на няколкото брендита и сладките приказки с бармана Хари.
Пийбоди бяха единствените други гости в този огромен хотел през последната седмица от сезона.
Хилиърд крачеше по дългата сенчеста мраморна тераса, която гледаше към морето. Тента закриваше няколкото реда бронирани прозорци от прякото действие на слънчевите лъчи, но дори и на сянка бризът не се усещаше. Той се подпря на парапета и се загледа към морето, над което мрачно бе надвиснало месингово небе. Не успя да открие нищо подходящо, неговата стая си оставаше най-хладното място за кротки занимания като четенето.
— Мистър ду Сантус?
Възрастната дама стоеше с изправен гръб пред Роберто, сламената шапка бе кацнала съвършено правилно на главата й, а краката й, обути в безупречни обувки, бяха заели вярната стойка. Зад нея се показа брат й, по-изгърбен от сестра си, с изпъкнали сини жилчици по носа, които издаваха страстта му към брендито след вечеря.
— Мистър ду Сантус, брат ми смята, че ще има буря.
Роберто й предложи стол.
— Страхувам се, че можем да очакваме буря по това време на годината, мис Пийбоди. Сега е краят на сезона, както знаете.
— Не ме разбрахте правилно — ясно отвърна тя, — не става дума за обикновена буря, а за ураган.
Роберто я погледна изненадан, какво можеше да знае тази префърцунена бостънска госпожица за ураганите?
— Всички знаци сочат това — убедително продължи мис Пийбоди, — брат ми казва, че го усеща във въздуха. Той има опит с подобни бури.
— Да, да — развълнувано се обади старецът зад нея, — в Южните китайски морета, разбирате ли, бях там преди много години…
— Хенри, ти да мълчиш, когато говоря аз — сряза го сестра му по средата на изречението и Хенри свали от носа си очилата с позлатени рамки и нервно започна да ги бърше с една снежнобяла кърпичка.
— Бихме искали да знаем какви предпазни мерки възнамерявате да вземете срещу бурята, мистър ду Сантус?
— Страхувам се, че не съм помислял за това, мис Пийбоди, не са ни предупреждавали за ураган, който да идва насам. Така или иначе, прозорците на хотела имат капаци, приготвени са и торби с пясък за тях в случай на буря и, разбира се, всички преносими вещи — мебели, саксии с цветя и подобни — ще бъдат внесени вътре. Струва ми се, че хотелът би бил достатъчно сигурно място при подобни обстоятелства. Но както казах, не сме получавали предупреждение за приближаването на ураган.