Беби свикваше с продължителните дневни разходки покрай носа, макар че често Леони трябваше да я носи на рамо, докато тя, поклащайки се, със задоволство душеше морския въздух. Краката на Леони бяха още влажни и полепнали с пясък, щом се запътиха от плажа към терасата. Беби първа го видя, спусна се към него и мъркайки, започна да се гали о крака му. Жил я вдигна, докато гледаше как Леони изкачва хълма. Той усети, че дланите му се изпотяват от напрежение и незабелязано ги избърса с носната си кърпа.
Тя вдигна поглед и го забеляза.
— О, това си бил ти.
— Не ме ли очакваше?
Тя наклони глава на една страна, преструвайки се, че размишлява.
— Ти си толкова зает човек…
Той въздъхна от раздразнение.
— Все така ли ли трябва да протичат разговорите ни, Леони?
— А как?
— Дойдох да ти кажа, че не съм променил решението си. Искам те.
— Така ли?
Гласът й бе равен, безразличен. Тя седна на стъпалата към терасата и изтупа пясъка от стъпалата си.
— Как можеш да искаш жена с такива големи стъпала? — попита го тя и през смях размърда палеца на крака си.
— Говоря ти сериозно, Леони!
— Какво очакваш да ти кажа? Че не мога да живея без теб? Не трябва ли ти да го кажеш?
— Не мога да живея без теб.
Тя изненадана го погледна, чудейки се дали това е истина.
— Това означава ли, че ме обичаш? — попита го предпазливо.
Той въздъхна и заговори, подбирайки думите си внимателно:
— Не съм сигурен, че знаеш какво е любов, Леони. Да, знам, че си си мислела, че си влюбена в Рупърт, но ти го забрави доста бързо след това.
Той седна до нея на стъпалата.
— Искам те — каза той, — защото не мога да залича спомена на тялото си за теб. Искам да те осигуря, да те направя дори по-красива. В бизнес средите се славя като безмилостен човек, който не би се спрял пред нищо, за да постигне целта си. Но няма да ти кажа, че те обичам, Леони. Желая те страстно. Това не е ли по-добро от любовта? Ти вече си разбрала, както всички разбираме един ден, че любовта е чувство за глупци.
Леони обгърна колената си с ръце и се загледа в морето. Какво бе очаквала от него? Че ще коленичи и ще й се закълне във вечна любов? А тя беше ли влюбена в него? Със сигурност не изпитваше онова, което бе изпитвала към Рупърт, но наистина го желаеше. Той беше прав. Любовта бе чувство за глупци. Веднъж вече бе паднала в този капан и видя докъде я доведе това. В бъдеще щеше да живее много по-добре без любов. Те се разбираха един друг.
— Значи това е сделка, Мосю, вашите условия и моите.
— Само ми кажи какво искаш.
— Искам да стана богата, Мосю. Не просто вие да ми давате пари, искам да ме научите как да използвам парите, за да правя от тях още пари. Искам да купя земя и собственост… ще ми помогнете ли, ще ме научите ли как?
Тя бе пълна с изненади. Мислеше си, че ще поиска апартамент в Париж, слуги, пари, бижута, дрехи от най-добрите модисти, че ще пожелае да се върне в театъра, да стане звезда. А тя искаше да стане бизнес дама! Много добре. Щеше да му е забавно да я обучава — макар да се съмняваше, че уроците щяха да бъдат успешни. Бизнес дисциплините бяха противоположни на характера й; тя бе прекалено емоционална, твърде непостоянна, за да обръща сериозно внимание на лабиринтите на финансовото дело. Но, разбира се, той предпочиташе да е така. Искаше любовница, а не бизнес партньор.
— Ще ти помогна — каза той, хвана ръката й, обърна я с дланта нагоре и целуна мекичкото между пръстите й.
Тя ги сви около неговите.
— Значи това е сделка? Сключихме ли договора, Мосю?
— Сключихме — отвърна той с триумфираща усмивка.
Котката скочи на коляното на Леони, претендирайки за мястото си, като надменно я погледна.
— Виждам, че имам съперник — засмя се той и извади една кутийка от джоба си. — Не посмях да ти го дам преди, за да не си помислиш, че се опитвам да те подкупя.
В кутийката имаше малка огърлица — тъничка нишка от различни диаманти. По средата й висеше малък златен диск, в който с дребни рубини бе изписано името на Беби. Бе най-изящната и очарователна панделка, която някоя котка някога бе имала и Леони се влюби в нея.
— Колко сте досетлив, Мосю — засмя се тя. — Точно каквото харесва Беби!
Той не искаше да й позволи да остане във Вилата още една нощ.
— Остави всичко — започна да й нарежда. — Нямаш нужда от нищо. Сега можеш да си купиш всичко, каквото поискаш.
Леони се върна в бялата стая, колкото да вземе снимката на Мари-Луиз, ръкавиците й и египетските статуйки.