— Страхувам се, че утре трябва да замина — каза той, докато келнерът наливаше от любимото им шампанско.
— Да заминеш? Но къде?
— На първо време във Виена, но е възможно после да се наложи да отида до Санкт Петербург.
— Но това е в Русия!
Келнерът им поднесе стридите. Те блестяха сочни в собствения си сос.
— Но какво ще правя по цял ден без теб, Мосю?
Той сви рамене.
— Каквото правиш и сега по цял ден, предполагам.
Тя го погледна настойчиво.
— Вземи ме с теб.
— Не мога.
— Защо не?
Той нетърпеливо сви рамене.
— Това е делово пътуване.
— Но сигурно…
Той грубо я прекъсна.
— Още в началото ти казах, че моето време не винаги ми принадлежи. Не знам колко дълго ще отсъствам. Но предполагам, че можеш да се забавляваш, докато се върна.
Леони сведе поглед към стридите. Защо да не може да я вземе със себе си, можеше да го чака в някой хотелски апартамент във Виена, както го чакаше в хотелския апартамент в Париж? Усети сърцето й да се свива от някогашния страх. Може би той нямаше да се върне при нея. Тя вдигна поглед, думите й бяха на устата, но се овладя навреме. Нямаше да мисли за това… разбира се, че щеше да се върне. Ами ако не се върнеше? Сърцето й се смрази при тази мисъл. Но нали уж този път се беше погрижила за себе си? Имаше нова къща, която бе почти готова, имаше и пари в банката… само че още нищо не бе научила за акциите и сделките и за това как да увеличава капитала си. Мосю винаги бе толкова зает, а тя бе погълната от обзавеждането на къщата. С копнеж си помисли за Вилата, толкова бяла и скромна… не се нуждаеше от нищо, за да я разкрасява. Там тя би посадила градина и може би добавила малък басейн с няколко сенчести дървета.
— Имам подарък за теб.
Беше още една от онези кутии, като тази, която й бе дал на яхтата. Оттогава не й бе подарявал бижута, само огърлицата на Беби, а и тя не се нуждаеше от тях, макар че си бе накупила много дрехи. Харесваше й да ги носи, защото обичаше допира на материите, докосването им и начина, по който тялото й свикваше с хубавите платове, усвояваше ги. Останала без дъх от възхищение, тя се загледа в двойния ред съвършени перли, чиято голяма закопчалка от нешлифован сапфир бе заобиколена с диаманти и си подхождаше с висящите обеци.
— Сгреших преди, че ти подарих диаманти — каза той, закопчавайки огърлицата на врата й. — Първите бижута на едно момиче трябва да бъдат перли.
Образът на Рупърт изплува в съзнанието й. Той бе поставил друг наниз от перли около врата й, като повдигна нагоре косата й и я целуна по врата… и каза същите думи. Те бяха толкова влюбени, а тя — толкова млада.
— Не ти ли харесват? Можеш да ги върнеш, ако искаш, да ги смениш за нещо друго.
— О, не, не — тя взе обеците и си ги сложи, обръщайки глава, за да му се покаже. — Много са красиви, Мосю. Благодаря ти. Ще ги пазя.
Странно момиче бе тя. Той си спомняше как през живота си бе подарявал бижута на други жени, как те алчно ги грабваха и хукваха към огледалото, за да ги изпробват. Питаше се какво ли щеше да прави тя, когато той заминеше. Това щеше да бъде една проверка — за него, както и за нея.
Той ядеше малко, предпочиташе да я наблюдава как си взима с пръсти горски ягоди, една по една, отхапваше ги внимателно, а зениците й се разширяваха от удоволствие… о, тя бе създадена за удоволствие. Понякога я гледаше в огледалото, докато си завързва вратовръзката, как мързеливо лежи в леглото, сгушила се с котката, или я наблюдаваше иззад вратата как си оправя косата, без тя да го види, точно както някога бе гледал майка си.
Започна силно да вали, докато караха през осветените улици на Париж и уличните лампи мъждукаха в тъмнината с ореол от дъждовни капки, а те седяха в топлата интимност на кабриолета, без да се докосват, но със съзнание за близостта си. Хвана я за ръката, докато минаваха през фоайето на хотела и мълчаливо зачакаха асансьора. Когато желязната решетка се хлопна и те останаха затворени в клетката му, той я прегърна, силно я притисна към себе си, разгърна кожената й пелерина, за да стигне до гърдите й, смъкна презрамките от раменете й, разсъблече я до кръста и започна жадно да я целува, а тя се облегна на облицованата стена и вик на удоволствие се изтръгна от гърдите й. Асансьорът спря на техния етаж и това ги извади от опиянението, той загърна голите й гърди с пелерината и те невъзмутимо закрачиха, хванати под ръка и още разтреперани, по коридора под любопитните погледи на камериерките нощна смяна.