— Това са акциите и ценните книжа, които ти бях обещал.
Тя остави палтото и разкъса един плик, разглеждайки съдържанието му. Европейска компания за желязо и стомана, зачете Леони, 1000 акции… името й бе върху всяка една. Автомобилна компания „Дьо Кормон“… Ръцете й се разтрепериха. Защо го правеше? Защо я измъчваше, а после й даваше точно онова, което бе искала? Защо я правеше толкова несигурна, а после помагаше да се сбъднат всичките й мечти за сигурност?
Той се приближи до нея и вдигна палтото.
— Радваш ли се да ме видиш? — попита я после.
— Не знам. — Тя ядосано извърна глава, избягвайки погледа му. — Чух, че вчера си бил в Париж.
— Върнах се още завчера, но имаше неща, за които трябваше да се погрижа, и естествено трябваше да видя семейството си.
— Естествено.
— Цялата си мокра.
Той докосна влажната й ръка, избърсвайки капчиците по нея с пръсти, а после обърна пищното кожено палто с кожата навътре, здраво я загърна с него и започна да я търка, за да изсуши още мократа й плът. Занесе я до тясното легло, отметна самуреното палто, легна до нея и те се притиснаха един до друг в уюта на малкото легло. Тя ухаеше на жасмин и мокра кожа и той започна да я целува.
Бе се събудила преди няколко часа, но още лежеше сгушена до него в тясното стоманено легло. Той бе отпуснал глава на гърдите й.
— Кажи ми — прошепна му тя, макар да бе още полузаспал — кажи ми, че ме обичаш.
Той се обърна и веднага се събуди.
— Не ставай смешна, Леони — отвърна й на път към банята, — вече сме говорили за това. Тогава ти обясних чувствата си към теб. Те не са се променили.
Тя го чу как завърта кранчетата и как ваната започва да се пълни, а после си облече една роба и забърза надолу по стълбите. Отвори вратата на кабинета му и пипнешком в тъмнината стигна до бюрото, напипа малкия сребърен комплект за писане, подаръка й за него с този несполучлив, наивен надпис. Бързо изкачи стълбите, притиснала го към гърдите си, а после го скри най-отзад в гардероба си, където той никога нямаше да го намери.
Каро погледна Алфонс с раздразнение. Той бе толкова обикновен човек с закръглени бузи и кестенява коса, която вече се бе стеснила до малък обръч на темето. Очилата му бяха кръгли като кафявите му очи — всъщност той е направен от сфери, ядосано си мислеше тя. Сигурно е бил сладко малко момче.
— Тази седмица още не си ме помолил да се омъжа за теб, Алфонс.
— Ще се омъжиш ли за мен, Каро?
— Е, може би не тази седмица. — Тя се протегна до него на голямото легло с балдахин, пищно напръскан с макове и метличина, които уютно ги обгръщаха отвсякъде. — Имам чувството, че сме на лятна ливада — въздъхна удовлетворена.
— Аз съм търпелив човек — отвърна той и нежно я целуна. Знаеше, че сред техните приятели и познати има и такива, които се питат защо жена като Каролина Монталва, толкова красива и обичаща забавленията, е избрала да живее с такъв обикновен мъж като него, но никак не го бе грижа за клюките. Достатъчно бе, че тя е с него. Знаеше, че го обича, макар непрекъснато да отказваше да се омъжи за него.
— Аз те обичам — каза тя, като че ли прочела мислите му. — Ти си единственият, който би ме приел такава, каквато съм. Ти си единственият, на когото мога да се оплача, че ме болят краката, който няма нищо против, когато се тъпча с големи парчета хляб и сирене в четири часа през нощта и ще ми позволи да напълня голямата плевня на провинциалното имение с фриволните си приятели. Най-хубавите партита са ставали там — добави тя замислено.
Алфонс се засмя.
— А ти знаеш, че мразя партита — аз съм по-скоро от типа хора, които обичат да си стоят в къщи по пантофи и с лула в устата.
Тя му се усмихна.
— Знам, знам, но ти се научи да ги харесваш, нали?
Той я целуна с любов. Тя бе внесла цвят в живота му, преминал в банката и подчинен на традицията. Бе променила вътрешния му свят.
— Не ме напускай, Каро, дори никога да не се съгласиш да се омъжиш за мен.
Той я прегърна, усещайки топлината й, нейната жизненост, многоцветния й живот.
— Ако само можех — прошепна в ухото му Каро — да намеря някой като теб за Леони. Просто нещо ми подсказва, че Жил дьо Кормон е опасен човек. Леони ще си има неприятности, сигурна съм в това.
„Науки за Египет“ се помещаваше в една стара сграда, скрита в малка уличка зад Лувъра. Леони бе идвала тук веднъж преди това и сега не й бе трудно отново да го намери. Днес тя бе развълнувана. Мосю Ламартин й беше казал, че е изпратил снимките на йероглифите от нейните египетски статуетки на мосю Мариет в новия музей в Кайро и отговорът трябваше вече да е пристигнал.