Ламартин, разбира се, веднага бе идентифицирал статуетките. Докато нежно държеше в ръце малката котка, й каза:
— Древните египтяни са обичали котките, за тях те били свещени животни. Тази е известна като Баст.
Другата статуя му се стори по-интересна и той я вдигна благоговейно.
— Тази е от осемнадесетата династия, управлението на Тутмос — каза й той. — Богиня Сахмет, любима на великия бог Пта, владетел на древния град Тиба.
— Богиня — промълви тя, докосвайки с уважение гладкия камък, — на какво е била богиня тя, мосю Ламартин?
— Сахмет е имала много роли, но е известна като покровителка на бога на слънцето Ра по време на нощното му пътуване в подземния свят. Египтяните вярвали, че когато слънцето залезе под хоризонта, то отива под земята, влиза в подземния свят през порта, вардена от свирепото куче Цербер, после продължава по реката Стих, където се изправя срещу много злини, докато накрая отново се покаже над хоризонта в зори. Силата на Сахмет закриля слънцето от злото и затова тя е толкова важна — без слънцето няма живот, а без Сахмет, вярвали египтяните, нямало да има бог на слънцето. Този диск зад главата й символизира слънцето, а лъвската глава показва нейната сила, тялото на жена — плодовитостта й.
Сахмет има двойствен характер — могъща господарка и любима, притежаваща силата да закриля своите земи и живота на онези, които обича. Ала Сахмет е и безмилостна към враговете си, разправят, че убивала с такава жестокост, че когато войниците говорят за някоя ужасна битка, казват, че врагът им „убива като Сахмет“. Тази богиня винаги е била спорна фигура, обичана от някои и мразена от други, през цялата египетска история. — Ламартин я погледна проницателно. — Мога ли да ви попитам как се сдобихте с това, мадам?
— Принадлежаха на баща ми — той бе египтянин. Как са станали негово притежание, не знам, но тези две статуи са били мои през целия ми живот.
Леони притисна статуята към себе си, като че ли се страхуваше, че той може да й я вземе.
— В миналото е било разпространено да се ограбват гробниците — обясни й внимателно той. — Без съмнение баща ви е попаднал на някоя от тях в неговото село, ако е живеел близо до Луксор?
— Не знам, не знам откъде е той.
— Повечето от намерените статуи на Сахмет са от Храма на Пта в Мемфис, някога известен като Тиба. Той се намира отвъд Луксор на реката Нил. Но тази, мадам, е рядка, тъй като камъкът, от който е направена, е необикновен. Дори големите статуи в самия храм са от черен гранит. А, разказват се много странни истории за статуята, много странни истории…
— Какви истории? — Леони жадуваше за повече информация, но Ламартин потъна в мислите си.
— Трябва да разбера какво е посланието на статуята — настоя тя. Надяваше се това да стане днес.
Канцеларията на мосю Ламартин бе покрита с прах ако не от династии, то поне от няколко години. Той изтупа един стол за нея и я покани да седне с доволна усмивка.
— Поне го имаме, мадам! Сега ще разберем какво казва!
— О, мосю Ламартин — бързо, кажете ми! — Тя се наведе напред и затаила дъх, зачака думите му, сякаш той се готвеше да го прочете.
— Това е откъс от едно стихотворение — каза той, — намерено изписано на портата на Храма на Мут в Карнак — уви, сега само порутена руина. Сахмет, в ролята й на закрилница и любима, била свързвана с Мут.
— А стихотворението — нетърпеливо го подкани тя.
— Ще ви го прочета, мадам:
Леони потръпна при тези думи, написани преди хиляди години в древния Египет, отекващи сега в прашната тишина на тази парижка стая. Сахмет, помисли си тя и името зазвъня в главата й, Сахмет… Макар думите, чието значение вече бе разбрала, да звучаха двусмислено.
— Струва ми се, мадам — усмихна се Ламартин, — че като всички богове, Сахмет е просто онова, което виждате в нея. Идеалната любима, покровителка и господарка на силен мъж, майчинска фигура, която ще се бори да защити децата си или безмилостна жена, която не би се спряла пред нищо, за да постигне целта си, дори пред убийството.
Леони дълбоко си пое въздух.
— Ами — каза тя с кръшен смях, — имала съм тази статуя през целия си живот — дори си лягах в леглото с нея, когато бях дете, обичах я, тя беше моя приятелка. Не вярвам, че Сахмет е зла.