Беби го следваше по петите, застана на кухненския праг, и тъкмо навреме дръпна опашката си, преди вратата да се затръшне и да я премаже.
— Тази котка някой ден ще си загуби опашката — изкоментира готвачът и сложи на Беби чинийка с накълцани пилешки дробчета, а тя му се отблагодари, като с доволно мъркане отърка главата си о крака му. Той обичаше тази котка, никога не бе пускал котки в кухнята преди, но Беби бе различна. Специална.
— Всичко наред ли е, готвачо Мужен? — Марок огледа безупречната кухня, твърде зает, както обикновено, да държи всичко под контрол.
— Значи можем да предположим, че ще започнем да сервираме навреме, Марок?
— Да, Мосю дукът вече е тук.
Котката се изниза през вратата след него и бързо се изкатери нагоре по стълбите да намери Леони. Тя рядко я изгубваше от поглед.
Широкото легло с изящните табла, което изглеждаше така, сякаш някога е допълвало великолепието на някой ренесансов дворец в Италия, стоеше на своя постамент в средата на стаята и Леони си лежеше в него, забила невиждащ поглед в бледите копринени стени от моаре. В цвят шампанско и почти подхождащи на цвета на косите й, с изключение на времето, когато те изсветляваха от морската вода и от слънцето. Статуята на Сахмет, лъсната до блясък, гледаше към леглото от високия си солиден мраморен постамент, а до нея стоеше тази на Баст. Беби, привлечена от топлината на лампата, която осветяваше статуите денем и нощем, често се свиваше в краката на Баст, карайки Леони да се усмихва при вида на нейните две котки — но не и днес. Тя чуваше Мосю от съседната стая; той вече се бе изкъпал и, предполагаше тя, се обличаше с обичайното си темпо, погълнат от други мисли.
Тя сластно прокара ръка надолу по тялото си, все още влажна след като се бяха любили. Това бе първата вечер, която прекарваха заедно след дългото пътуване до Русия и както винаги, той я бе любил, повтаряйки, че тя му принадлежи. А щом свърши, отиде да се изкъпе, без дори да каже, че му е липсвала или че я обича. Но той никога не й бе казвал това, усмихна се тя накриво, както и тя на него. А би ми се искало да беше ми го казвал, помисли си тя.
— Мосю — извика го Леони.
Той се появи на прага, закопчавайки копчетата на яката и на ръкавелите си. Дистанциран, потънал в себе си, вече зает от следващата стъпка в програмата си, огорчена си помисли тя. Добре знаеше какво означава това. Довечера, след партито, щеше да се прибере в дома си, при Мари-Франс и децата. Той прекарваше точно определено време със семейството си въпреки факта, че вече публично следваше собствените си желания. Някога бе завиждала на Мари-Франс за сигурността й като съпруга на Мосю, но сега бе разбрала, че и тя също е уязвима.
Тръпки я побиха, като си спомни онзи път, когато Мари-Франс бе дошла да я види. Бе през една мързелива утрин и тя не бе подготвена за посещения. Набързо се облече, накара Жули да прибере косата й назад, колкото се може по-стегнато, за да не изглежда сякаш току-що се е измъкнала от топлото, разхвърляно легло. Мари-Франс бе бледа и сдържана, с отработена спокойна усмивка.
— Знам, че е трудно и за двете ни — започна тя, докато седяха една срещу друга и пиеха чай в изящни чашки от китайски порцелан, за които бе платил съпругът й. — Но аз трябваше да се срещна с вас. Не просто от вулгарно любопитство. Исках да знам от какво се нуждае той, което аз не мога да му дам.
Леони шокирана затаи дъх при следващите й думи.
— Обичате ли го, скъпа моя?
Леони не бе в състояние да отговори. Втренчи се в бледия килим, изпитвайки силно желание да се скрие в него. По никакъв начин тази мила жена не можеше да знае какво съществува между нея и Мосю.
— Всичко беше наред, преди да се срещна с вас — виновно каза тя на Мари-Франс, — но сега никога няма да мога да забравя лицето ви. И чувствата ви — точно като моите. Мадам… — тя си пое дълбоко дъх, — мислех, че нещата стоят по друг начин, но ако разбивам живота ви и ви причинявам дълбоко страдание, готова съм да го оставя.
— Жил и аз отдавна живеем отделен живот. Имало е и други, сигурно знаете, преди вас. Единствено за децата си се тревожа. Няма да позволя да бъдат наранени и няма да допусна никакви скандали. — Тя сви рамене. — Много мъже имат любовници. Виждам, че той е имал късмет да попадне на толкова млада и красива като вас. Никога не съм разбирала кое е онова, от което се нуждае Жил, но надявам се той да е намерил отговора. — Тя остави на масата недокосната чашата с чай, запъти се към вратата и в последния момент усмихната се извърна към нея. — Само помнете обаче, че моите деца винаги ще излязат на преден план, ако възникне някакъв конфликт — и после си тръгна.