Бе отсъствал за около месец и тя му бе липсвала. Животът му бе празен без нея. Преди му изглеждаше препълнен от събития, всички чинно заемащи определените им места, всички под контрол. Имаше Мари-Франс и децата, имаше и истинския си живот — неговият свят на бизнеса. Частта, определена за жените, имаше своето място, но никога не излизаше извън него, винаги бизнесът беше на първо място. И сега не трябваше да позволи да се случи това! Леони трябва да си знае мястото. Щеше да я направи щастлива, щеше да й покаже новия имот на Лоара. Тя си бе мечтала за лозе, а това точно се продаваше… това щеше да я развълнува, тази вечер щеше да й даде и сертификата за новите акции. Той отново погледна към масата — и реши да накара Вероне да намери някой, който да следи младия мъж.
22.
Каро почувства, че ако Леони продължава да крачи напред-назад по красивия си сапфирено син килим в стил Обусон, ще остави пътечка по него… вече беше при нея от час, а тя нито за миг не се бе спряла.
— Умолявам те да спреш — замоли я тя, — губиш си времето да се измъчваш заради Мосю. Трябва да приемеш, че той е такъв.
— Но, Каро — та аз никога не знам дали изобщо го е грижа за мен! О, знам — тя рязко седна на кушетката до Каро. — Не трябва да се оплаквам, аз сключих тази сделка и имам всичко, което би могла да желае всяка жена. Захвърли плика с акциите на кушетката до тях. — Дори това! Имам хубава къща, пълна с красиви неща. Погледни ме — аз съм една от най-добре облечените жени в Париж, останалите ми завиждат, че живея с Мосю дука. Имам всичко, което пожелая… или поне така изглежда. Знаеш ли, Каро — наведе се тя и зашепна, — никой друг мъж не предприема дори най-малка стъпка към мен. Дори не зная дали вече някой ме желае.
Каро бе шокирана.
— Мосю не те ли желае?
— Да. Да… желае ме, но понякога се питам… не съм сигурна защо ме желае, дори дали наистина съществувам за него… или той просто е потънал в собствените си потребности и желания. И защо ще ме желае, Каро, щом не ме обича?
Каро я прегърна и тя се разплака.
— Моля те, недей, Леони — каза тя, галейки я по косата. — Той е странен човек. Не знам дали изобщо е изпитвал любов към някоя жена. Но знам, че е обсебен от теб — готова съм да се закълна, че мисли за теб през цялото време, че се нуждае от теб.
— Тогава нека ми го каже… о, защо не ми го казва? — Леони се изправи и избърса очите си. — По дяволите, никога вече няма да плача заради някой мъж… заклех се в това, когато Рупърт ме напусна.
Каро взе плика.
— Какво е това?
— Неговият подарък за мен по случай завръщането му.
Каро отвори плика и бързо разгледа съдържанието му. Акции — всички в компании, собственост на дьо Кормон. Тя внимателно ги постави обратно в плика.
— Е, поне добре се грижи за теб.
— Но това не е достатъчно, Каро. Обличам се както той иска да ме вижда облечена, нося бижутата, които той ми подарява, устройвам приемливи партита, каня на тях хора, които той подбира, придружавам го, когато и където той иска и винаги съм тук — в очакване — кога ще има нужда от мен. Аз съм идеалната любовница — горчиво каза тя. — Аз съм всичко, което той иска да бъда. Чувствам се, сякаш той ме е създал!
— Леони, това не е истина. Ти си си ти.
— Завиждам на тези млади хора, които каня на моите партита, на оперната певица, която учи всеки ден, и на хубавите млади балерини, които се борят да си създадат име. Поне техният живот е реален. Аз съм част от измислицата, Каро. Това е дълга игра — като дърпане на въже. Понякога си мисля, че трябва да си намеря любовник. — Тя отново закрачи по килима. — Имаше един млад мъж на вечерята миналата вечер…
— Трябва да си полудяла — тихо каза Каро, — никой не може да надхитри Жил дьо Кормон.
— Дори не съм се целувала с друг мъж, откакто го срещнах.
Леони бе потънала в собствените си мисли, понесена от потока на собствените си думи.
— Понякога си мисля за Рупърт, за това колко млади и невинни бяхме и колко хубаво беше всичко…
— Рупърт те напусна, Леони, забрави ли това?
Това я накара да замлъкне.
— Предупреждавам те, Леони, че да мамиш Жил дьо Кормон е опасна игра. Защо мислиш никой не флиртува с теб? Не защото не си привлекателна или не те желаят. А защото се страхуват… страхуват се от Мосю. Той е известен с грубостта си в бизнеса, а виждам как се отнася и с жените, за миг може да се превърне в лед. Но любовник… Господи, Леони, трябва да си полудяла! Той никога няма да ти позволи да го напуснеш!
Леони мълчаливо се бе втренчила в пода и Каро хвана ръката й, изпълнена със съчувствие.